- Наведи се - нарежда й русият.
Грейси отново ляга на седалката. Старецът обаче я видя. Тя също го видя.
Намират се в Айдахо.
Главата й отново натежава, около нея се носят неясни образи и звуци, гъстият цигарен дим я задушава. Лежи на някакво легло в някаква стая, но това не е нейното легло, нито пък нейната стая. Спомня си, че я пренесоха в одеялото и усети същата странна мокра миризма и замайването, спомня си, че нямаше сили да се бори, когато завързаха ръцете и краката й. Заспиваше и сънуваше и се носеше на светлината, и после в тъмнината с дни, както й се струваше, а телевизорът гърмеше непрекъснато и се смесваше с мъжките гласове и миризмата на мексиканска храна. Чудеше се дали тези хора някога ще заспят.
- Аз ли? Никога не мога да спечеля един милион, тия въпроси са адски трудни.
- Това е, защото никога не гледаш телевизия.
- Оня големият там, викат му Хос...
- Бонанза?
- Защо имат толкова много мексикански канали в Айда- хо?
- Заспивай.
Чува се смях.
- Оня Елмо е едно смешно копеле.
- Млъквай.
- Джилиган винаги се забърква в нещо и...
- Млъквай, мамка му!
- А оня пич там, той е лекар и е женен за нея, но чука русата и...
- Сапунки? Момче, ти си като хлапе с нова играчка.
- Хей, дават Пати по новините!
- В това шоу оставят едни хора на безлюден остров, разбираш ли, и те гласуват и гонят по един всяка седмица. Последният печели сума ти кинти. Ако бях аз, щях да кажа на ония копелета, че ако гласуват да ме изкарат, ще ги убия.
- Ей това винаги съм ти харесвал.
- Във вестника пише, че снощи са арестували Дженингс.
- Добре. Колата е поправена, да тръгваме.
Грейси отваря очи и вижда едно мазно лице, залепено на прозореца на колата, което й се хили насреща с беззъба усмивка.
- Кукличка - казва мъжът.
- Товари стоката, Дърт - казва русият мъж.
Мъжът на име Дърт се отдръпва, лицето му оставя голямо мазно петно върху стъклото. Капакът на багажника е отворен и мъжете слагат вътре зелени метални каси с дълги лъскави метални кутии, на които пише АВВС и дума, която не е чувала преди - НАПАЛМ; след това ги покриват с брезент.
- А офицерите се чудят защо инвентарът им никога не излиза - казва мъжът с липсващите зъби.
И всички се хилят...
Сега лежи на някакво тясно легло в тясна стая, в малка къща. Чаршафите смърдят. Ще трябва да се къпе цяла седмица, за да премахне тази миризма. Мислят, че спи. Тя отива на пръсти до вратата и поглежда навън. Двамата мъже са в голямата стая с още един мъж с червена коса, който държи дълга черна пушка и я гали, като че ли е жена. Пият бира, пушат и се смеят.
Едрият мъж казва:
- С тая рижа коса никой няма да повярва, че си мюсюлманска чалма.
- Няма никакво значение - отвръща онзи. - ФБР никога няма да ме пипне. Та те и с две ръце не могат да напипат собствените си задници.
Едрият мъж посочва с палец към стаята й и казва:
- Как го каза момичето, Джуниър? Скопеняци?
И те отново се засмиват, но изведнъж нас тъпва тишина и едрият мъж казва:
- В неделя на Великден, Ред. Не прецаквай нещата.
Грейси се връща в леглото и си мисли: „Не е ли неделята на Великден тази неделя?“
Тя вижда табела с надпис Чейни, Уайоминг.
Отново лежи на задната седалка на бракмата; двамата мъже отпред изглеждат доволни.
Едрият мъж казва:
- Представяш ли си, онова копеле се е обесило! Мамка му, измъкнахме се, пич.
- Значи можем да минем през Йелоустоун? - пита русият. - На Пати много ще й хареса.
- Що не, Джуниър? После може да я заведем до Дисниленд. - Едрият поглежда спътника си, все едно е луд, после издишва дим и казва. - Това да не ти е семейна почивка!
Семейна? Този тип Джуниър да не я е отвлякъл, за да стане негова...
На Грейси й е студено. Тялото й трепери неконтролируемо. Съвсем сама е. И ужасно се страхува. Започва да плаче. Повече не може да възпира сълзите. Но точно преди да се разридае, тя го вижда високо в небето - носи се под бял парашут. И той я вижда. Приближава се, зелената барета, униформата, медалите, които проблясват на ярката слънчева светлина, са точно като на снимката на бюрото й.
Спаси ме, Бен.
Той идва. За първи път, откакто я отвлякоха, тя не се страхува...
Грейси трепереше, когато се събуди. Седна, протегна се и придърпа грубото зелено одеяло до брадичката си. Отново бяха на магистралата, но колата вече не издаваше странни шумове. Русият мъж караше, а едрият пушеше и четеше вестник. Земята беше покрита със сняг. Далечните планини, по-високи от тези в Таос, се извисяваха високо в небето. Главата й най-накрая се беше прояснила.