- Бен Брайс е бил герой - заяви Грейси.
Едрият мъж бавно клатеше глава, като майка й, когато Сам беше направил някоя глупост.
- Бен Брайс — каза той тихо, все едно говореше на някой мъртвец. - Какво съвпадение, а, Джуниър? Пропътуваме половината страна да отвлечем това момиче и се оказва, че е внучка на Бен Брайс. С един замах Бог ти дава нея, а на мене - Бен Брайс.
Джуниър гледаше огромния мъж, като че ли беше от друга планета.
- За какво, по дяволите, говориш, Джако?
- Майорът винаги казваше, че няма нищо случайно в това, че всичкият петрол на света се намира в Близкия изток, на мястото, откъдето са тръгнали трите основни религии. „Господ е сложил тоя петрол там, Джако, щото един ден той ще докара евреите, мюсюлманите и християните обратно в Близкия изток за последната битка. Армагедон в пустинята. Великият план на Господ.“
- Какво общо има това с нея?
- Тя е моят петрол, Джуниър. - Джако посочи Грейси с възлестия си палец. - Тя ще ми доведе Бен Брайс за последната битка.
- Мамка му, кой е тоя Бен Брайс?
- Той е бил герой - отново повтори Грейси.
Джако издиша облак дим.
- Проклет предател. Той ни изправи пред военния съд.
Джуниър го погледна и се намръщи.
- Искаш да кажеш...
- Да, точно това искам да кажа. Той предаде майора.
Очите на Джуниър се разшириха като на баба й онзи път, когато уцели четири числа на лотарията и спечели шестстотин долара.
- Свършено е с него.
- Не още - каза Джако. - Но скоро и това ще стане.
- А как ще го намерим?
- Няма да го търсим. Той ще ни намери.
- Никога няма да ни намери в оная планина.
- Спокойно, Джуниър. Не знам как, но ще дойде. Щото сме му взели нещо, дето си е негово.
- Ето това е по моята част - каза Джон. когато двамата с Бен влязоха в шоурума на „Рейндж Роувър“. Един усмихнат продавач с риза с къс ръка и вратовръзка се появи още преди стъклените врати да се затворят зад тях.
- Добро утро, господа. Аз съм Боб.
Автокъщата се стори на Джон Р. Брайс като втори дом. Когато я забеляза от джипа, духът му се приповдигна като в утрото на Коледа. Един нов роувър със сигурност щеше да ги отведе до Айдахо. Джон се приближи до една от колите, катранено черна на цвят, и отвори вратата. Беше тапицирана с бежова кожа. Беше видял всичко, което го интересуваше. Обърна се към Боб.
- Каква е цената?
- Петдесет и седем бона. Смешна сума за тази красавица.
Боб определено не можеше да измами Джон Р. Брайс за цената на един ленд роувър. Като повечето компютърни гении Джон не притежаваше истински житейски опит, изискващ физическа сръчност и талант за общуване. Той не знаеше как да реди керемиди или да смени маслото на колата, да поправи казанчето на тоалетната (да не говорим за някой сложен уред) или да намери общ език с учителите на децата си, или със съпружеската си половинка. Но той знаеше всички важни неща за своето поколение: знаеше как да пише компютърен код, как да си купува стоки по интернет; знаеше как да направи един милиард долара от интелектуална собственост; знаеше как да сравни тарифните планове на мобилните оператори. И знаеше всички спецификации на ленд роувъра.
Ленд роувър, серия LR3. Четири цяло и четири литров осемцилиндров двигател със система „Бош Мотроник“. Четириколесно задвижване с електронно регулиране на тягата, независимо електронно пневматично окачване и електронна система против блокиране на колелата. Система за автоматичен контрол на устойчивостта при неравен терен и динамична система за контрол на стабилността. 550-ватова стереоуредба с 13 тонколони. Деветнайсетцолови гуми. Климатик, кожени седалки, люк, фарове за мъгла, серво волан. Препоръчителна цена: петдесет и шест хиляди и петстотин. Плюс разходите по транспортирането и дилърския процент става петдесет и седем и петстотин. Мога да си поръчам този автомобил по интернет за четирийсет и девет хиляди и петстотин максимум. Понеже бързам обаче, ще го взема за петдесет и една хиляди в брой.
Ченето на Боб увисна.
- Но на такава цена буквално го подаряваме. Вижте, мога да сваля до петдесет и шест хиляди.
- Дума да не става! Петдесет и две или си тръгваме.
- Петдесет и пет?
- Петдесет и три и това е последното ми предложение.
- Петдесет и четири.
Джон се обърна, но преди да направи и две крачки, Боб го спря:
- Добре, петдесет и три хиляди долара.
- Дадено. - Джон постави мобилния телефон до ухото си. - Карол, там ли си още? Преведи петдесет и три хиляди на...