- Плюс данъци, разрешително и прехвърлянето - добави Боб.
- Колко стават?
Боб зачука на един малък калкулатор,
- Прехвърлянето е двеста и петдесет, регистрационните табели - сто и петдесет, данък продажба е шест цяло и седемдесет и пет процента от петдесет и три хиляди...
- Плюс три хиляди деветстотин седемдесет и седем долара и петдесет цента - продължи Джон в телефона - по сметка...
Той подаде телефона на Боб, който все още пресмяташе.
- Това прави три хиляди деветстотин...
- Знам - прекъсна го Джон. - Кажете си номера на сметката. Колата ми трябва незабавно. - Той посочи навън. - И да ни отървете от джипа.
Боб забърза нанякъде с телефона.
- Ето как получаваш нов луксозен джип - обърна се Джон към Бен.
Бен смаяно клатеше глава.
- Пълен боклук - каза Джан Йоргенсон. Тя хвърли изсъхналия маркер в кошчето в другия край на стаята.
Тази сутрин беше дошла в офиса си за първи път след отвличането и се опитваше да се съсредоточи върху дългия списък от млади араби, които живееха в Тексас, но мислите й непрекъснато се връщаха към онова момиче от видеозаписа на футболния мач. Имаше чувството, че е обърнала гръб на Грейси Ан Брайс. А тя не беше пораженец. Маратоните я бяха научили да не се отказва. След трийсет километра тичане се намираш като в мъгла, тялото ти е на автопилот, краката ти са изтръпнали, изгубил си всякакъв контрол над вътрешностите си - но не се отказваш. Ако се откажеш, никога няма да разбереш истината за себе си.
Специален агент Джан Йоргенсон беше твърдо решена да разбере истината за Грейси Ан Брайс.
Затова вместо да пробяга десет километра, както обикновено през обедната почивка, тя нахвърля основните точки по случая „Брайс“ върху дъската в малкия си кабинет в центъра на Далас. Написа ГРЕЙСИ АН БРАЙС в най-горната част и отдолу пет точки: ГАРИ ДЖЕНИНГС, ДЖОН БРАЙС, ЕЛИЗАБЕТ БРАЙС, ПОЛК. БЕН БРАЙС, ДНК.
Под ГАРИ ДЖЕНИНГС написа ,БрайсУер кръв в колата, фланелка, 9 телефонни обаждания, разпознаване от треньора, детска порноснимка. Неоспорими доказателства. И все пак екипът на ФБР по събиране на доказателства не бе открил и един косъм от главата на Грейси в колата на Дженингс, нито в апартамента или по дрехите му; нито пък нейни отпечатъци по колата или негови отпечатъци върху порнографската снимка. Не откриха и порно в апартамента или в компютъра му. Изобщо не съвпадаше с профила на престъпник. В досието му нямаше нищо, което да предполага отвличане на дете. Имаше жена и бебе на път и очакваше да спечели един милион долара всеки момент, а изведнъж захвърля всичко това, за да изнасили и убие десетгодишната дъщеря на шефа си.
След това попълни известните факти за ДЖОН БРАЙС: докторска степен от Масачусетския технологичен институт, женен за Елизабет Брайс, премества се в Далас, „БрайсУер“, акциите на борсата. Освен че беше милиардер след вчерашната продажба на акциите му на борсата, което можеше да бъде евентуален мотив за откуп, нищо друго в биографията на бащата не предизвикваше интереса й. Защо някой би отвлякъл детето на Джон Брайс?
Под името ЕЛИЗАБЕТ БРАЙС тя написа: родена в Ню Йорк, колежът „ Смит “, право в Харвард, Министерство на правосъдието, напуска, омъжва се за Джон Брайс, премества се в Далас, защитник на богаташи. Защо някой би отвлякъл детето на Елизабет Брайс?
Започна да попълва данните за полковник БЕН БРАЙС: Уест Пойнт, Виетнам, зелена барета, полковник, почетен медал за храброст, секретни части, татуировка „ пепелянка Защо някой би отвлякъл внучката на полковник Брайс?
Защо някой би извършил това престъпление? Какви са мотивите?
Тя се върна при бюрото си, покрито с информация, която отдел „Проучвания“ бе събрал за полковник Брайс от достъпни източници - копия от вестници и статии от списания, подредени в хронологичен ред. От отдела бяха подчертали с жълт флумастер името на полковника във всички статии. Една от тях носеше дата 30 април 1975 година и беше посветена на падането на Сайгон, придружена от снимка на американски хеликоптер, който се издига от покрива на посолството на САЩ; един войник бе стъпил на единия плаз. като огнеборец от пожарникарска кола и стискаше някакъв малък предмет в ръката си.
Към друга статия - от 7 август 1972 година - бе поместена снимка на президента Никсън, който поставя почетния медал на врата на полковник Брайс по време на церемонията в Източната зала на Белия дом. Бен Брайс беше награден, защото сам беше спасил сто американски пилоти от во- еннопленнически лагер. Съпругата на полковника стоеше до него.