Джан прегледа няколко статии от „Старс енд Страйпс“, военния вестник, и накрая стигна до статия на първа страница на „Уошингтън Хералд“ от 12 ноември 1969 година. Снимката показваше тълпа репортери, заобиколили мрачния полковник Брайс пред военна сграда, само че гой още не е полковник, а младши лейтенант. Материалът споменаваше военен съд заради някакво клане във Виетнам. Джан Йоргенсон беше родена едва през 1980 година и знаеше за войната във Виетнам колкото за Гражданската война. Тъкмо се канеше да мине нататък, когато погледът й падна върху една дума в петия параграф - „пепелянка“.
Във вените на Джан се разля вълна от адреналин: полковник Брайс имаше татуировка „пепелянка“. Неидентифицираният мъж в парка също. Изправените пред военен съд войници са били част от отряд за специални операции с кодово име Пепелянка. Тя продължи да чете.
Отряд за специални операции „Пепелянка“, ръководен от майор ЧарлсУдроуУокър, изклал четирийсет и пет виетнамски цивилни граждани на 17 декември 1968 година в селце в провинция Куанг Три в Южен Виетнам. Лейтенант Бен Брайс докладвал за клането. Щом медиите се докопали до информацията, Куанг Три се превърнал в политическа кауза. Членове на Конгреса, противници на войната, настоявали майор Уокър да бъде изправен пред военен съд. От армията се противопоставили: Чарлс Удроу Уокър бил жива легенда. Но когато група сенатори заплашили да спрат военното финансиране, от армията се предали и подвели Уокър и войниците му под отговорност по Член 118 от Военния кодекс: за убийство.
Лейтенант Бен Брайс бил единственият свидетел на обвинението; той свидетелствал, че Уокър подтикнал войниците си към клането и хладнокръвно убил младо момиче. Майор Уокър застанал на подсъдимата скамейка и отрекъл, нищо повече. Случаят бил приключен. Една жива легенда винаги може да стъпче един лейтенант.
Препълнената съдебна зала беше притихнала в очакване, когато трийсет и осем годишният майор, изключително привлекателен мъж, както се виждаше от снимката, застана на подсъдимата скамейка, облечен в униформата си, с покрити с медали гърди. Изпънат като струна, той се обърна към членовете на военния трибунал.
- Смъртта, господа, е съществена част от войната. По време на война умират хора. Мъже, жени и деца. Войници и цивилни граждани. Врагове и съюзници. И американци. Комунистическите сили са убили четирийсет хиляди американски войници във Виетнам. Четирийсет хиляди, господа! А сега армията ме изправя пред военен съд заради четирийсет и двама мъртви азиатци?
Майорът подушва въздуха като хрътка по следите на плячката.
- Долавям миризмата на корумпирани политици в тази зала.
Обвинителят поглежда майора: образец на командос от зелените барети. Метър и деветдесет и пет висок, сто килограма, с мускулесто жилаво тяло, руса къса коса, загоряло лице и гръмотевичен глас. И тези очи като сини кристали, които сякаш проникват в душата ти; войниците му казват, че когато прикове поглед върху теб, все едно виждаш самия Исус Христос. Наричат себе си негови апостоли.
Майорът приковава поглед върху съдиите от военния съд.
- Когато през Втората световна война изравнихме Германия със земята, бомбите ни убиха трийсет и пет хиляди немски граждани само в Дрезден. Когато бомбардирахме Хирошима и Нагасаки, избихме триста хиляди цивилни японци. Тогава не скърбяхме за тяхната смърт. Не изправихме пред военен съд пилотите, които пуснаха бомбите, или генералите, които издадоха заповед за нападенията. Почетохме ги като герои. Наградихме ги с медали и паради.
Но тази война, казват, била различна. Хората не харесвали тази война. На което аз отговарям: „И какво от това!“ Откога тази мъжка армия се интересува от мнението на цивилните граждани? Интересува ли ви мнението на тази разюздана тълпа протестиращи пред портала на военната база? Те горят американското знаме, което вие и аз сме се заклели да защитаваме? Войниците, които в този момент се бият и умират във Виетнам, не защитават тези граждани. Те защитават тази страна! И аз няма да позволя шепа наркомани, които се опитват да изкръшкат от военна служба, да ми казват кога, къде и кого да убивам, за да защитя тази страна!
Тази война била неморална, грозна, брутална и жестока. На което отговарям - да, така е! Точно като всяка друга война, водена от тази страна. Войната, господа, не е хубаво и приятно, нито хуманно начинание, подходящо за вечерните новини. Войната е грозна. Брутална. Нечовешка. Жестока. И необходима за оцеляването на свободния свят!