Выбрать главу

Той посочва през прозореца:

- Тази тълпа иска Америка да загуби във Виетнам. Тази тълпа иска да свали американските военни. Ние - вие и аз, и тази армия - не можем да позволим това да се случи! За­щото ако го направим, ако позволим на една тълпа да уни­щожи армията, светът вече няма да се страхува от Амери­ка! Можем да живеем в свят, който не обича Америка. Мо­жем дори да живеем в свят, който мрази Америка. Но, гос­пода, не можем да живеем в свят, който не се страхува от Америка. Не можем да живеем в свят, който смята, че мо­же да се будалка с Америка! Защото ако всеки страхлив дик­татор, бунтовник, войнолюбец и терорист реши, че може да атакува Америка, той ще го направи! Господа, аз съм изпра­вен на съд, но днес не се решава съдбата на майор ЧарлсУдроу Уокър. Днес се решава бъдещето на армията на Съединените щати. Бъдещето на Америка.

Обвинен съм в убийство от една армия, която трепери от страх пред политиците. Политици, които никога не са во­дили война, но се наслаждават на свободата, която войната им носи - свободата, която им носим ние. Политици, кои­то се опитват да спечелят изборите, като угаждат на тази тълпа. Аз, господа, се опитвам да спечеля една война! Да победя комунизма и да съхраня мира и благоденствието на Съединените американски щати!

Майорът съблича сакото си. Разкопчава левия ръкав на ризата си и го навива. Показва на съдебните заседатели та­туировката с пепелянка, изобразена на бицепса му. Превеж­да думите от виетнамски: „Убиваме за мир“.

- Ако тази страна иска да се наслаждава на мир и благо­денствие, то трябва да сме готови да убиваме за това!

Майорът посочва към обвинителя си.

- Откакто Труман предаде Макартър, всеки войник в Уест Пойнт знае, че политиците винаги ще предават воен­ните. Очакваме това. Но не очакваме предателство от един от нас. Точно както Исус Христос е имал Юда Искариотски, така аз имам лейтенант Бен Брайс. Той ме предаде. Той пре­даде вас, предаде армията. Той предаде тази страна.

Дали сме убили онези жълтури? Убихме ги, и още как! И бих убил всеки жълтур във Виетнам, ако трябва, за да спечеля тази война! За да победим комунизма! И бог ми е свидетел, нямам угризения, че съм убил тези четирийсет и двама азиатци! Съжалявам единствено, че не вкарах кур­шум и в главата на лейтенант Бен Брайс!

Бен рязко се завърна в настоящето, когато ленд роувърът подскочи.

- Ето това е мотив - отмъщение.

Агент Джан Йоргенсон отгърна на последната страница от статията.

Майор Уокър и още девет зелени барети бяха оправдани по обвинението в убийство, но бяха осъдени за поведение, неподобаващо на военни, бяха лишени от звание и позорно освободени от армията.

Възможно ли беше Уокър да е отвлякъл Грейси Ан Брайс, за да си отмъсти на полковник Брайс? Кой беше ма­йор Чарлс Удроу Уокър? И къде се намираше сега?

11:05 ч.

Едрият мъж на име Джако разказваше:

- Помня как веднъж двамата с майора взехме двама виетконговци в хеликоптера, на сто и петдесет метра височи­на. Майорът ги разпитва - къде е базовият ви лагер, колко хора сте и тъй нататък. Единият от тях непрекъснато повта­ряше „Доо Моми“, което на виетнамски значи: „Върви на майната си.“ Е, майорът най-накрая се вбеси, хвана жълтия дребосък и го изхвърли през вратата. Чувахме го как пищи чак докато се размаза долу. Тогава майорът хвана другия и копелето се напика от страх. И се разприказва - даде ни ко­ординатите на лагера. На следващата сутрин извикахме момчетата с Б-52. Те направо изтриха лагера и около пет­стотин жълти муцуни от лицето земята.

Джако се усмихваше, все едно си спомняше последния си рожден ден.

- Какво направихте с другия виетнамец? - попита Джу- ниър.

- О, изхвърлихме го и него. Сто и петдесет метрово гмуркане в оризовите ниви.

Лицето на Джако доби отнесено изражение, като на Сил­вия, когато разказваше за страната си.

- Най-добрите години от живота ми. Убийства, поркане и чукане. За пич от Оклахома Виетнам не беше война, а страхотна ваканция. - Той поклати глава. - Политиците прецакаха една доста добра война.

Седяха в колата пред прозорчето за автомобили на „Макдоналдс“ и чакаха поръчката си.

- Ох, как обожавам тези историйки - възкликна Джуниър.

- Естествено - продължи Джако, - когато Макнамара и Джонсън изпратиха новобранците и тук войната се превър­на в шибано телевизионно шоу, разбрах, че екзотичната ми ваканция е приключила. Но не знаех, че със службата ми в армията е свършено, когато отряд „Пепелянка“ навлезе в провинция Куанг Три онзи ден през 68-а, нито пък когато се изнесохме оттам през нощта. Просто последвах майора, когато очистихме няколко дръпнати. Още един ден в рая. Но армията пожертва отряд „Пепелянка“ заради тълпата. - Той дръпна от цигарата, издиша дим и заключи: - Защото лей­тенант Бен Брайс не можеше да държи шибаната си уста затворена.