В западната част на верандата имаше два дървени люлеещи стола; единият беше по-малък и на облегалката му беше Одялано името ГРЕЙСИ. Джон седна в стола и си представи как Грейси и Бен седят тук и си приказват и се зачуди какво ли му е разказвала за баща си. Въздъхна. Щеше му се да беше идвал тук, както тя толкова пъти го беше молила, да беше сядал в люлеещ стол с надпис ДЖОН на облегалката и да си беше приказвал с баща си. Но той беше толкова сърдит на миналото си - баща, който не беше наблизо, за да го защити от побойниците - и толкова съсредоточен в бъдещето си - акциите, които щяха да донесат на Джон Р. Брайс идеален живот, - че така и не беше намерил достатъчно време, за да прости и забрави.
Надяваше се Грейси да е простила на баща си.
Зад хижата имаше зеленчукова градинка и по-малка постройка, до която се стигаше по настлана с камъни пътечка. Вратата изскърца, когато Джон влезе в работилницата на Бен. По пода и стените имаше недовършени мебели. Един люлеещ стол привлече вниманието на Джон. Той прокара ръце по елегантните дървени подлакътници и извития гръб. Седна в стола и облегна глава назад. Джон си беше представял, че изпод ръката на баща му излизат груби дърводелски изделия, а не произведения на изкуството. Както си беше представял, че един пияница живее като отрепка - в мръсотия и безпорядък. Но хижата, градините и тази работилница бяха безупречно поддържани, все едно Бен беше наел Силвия Миланевич да се грижи за дома му.
Джон Брайс не познаваше собствения си баща.
- Това е за една филмова звезда от Санта Фе - рече Бен от вратата. - Ще отида до града да купя някои неща - добави той. - Вътре има храна, ако си гладен. Ще натоварим джипа и тръгваме веднага след като се върна. Той протегна ръка. - След като заряза моята бричка, ще трябва да ми заемеш роувъра.
Джон му подхвърли ключовете.
- Твой е.
Когато ленд роувърът изчезна зад хълма, Джон влезе в хижата. Умираше от глад; сутринта беше изял само обичайната си закуска от натрошени бисквити „Орео“ с мляко и после бе пил черно кафе.
Отиде до кухненския кът в единия край на дневната и усети лек дъх на уиски. Пет празни бутилки стояха в мивката с обърнати надолу гърла. Даде си сметка, че е тръгнал да гони вятъра с един пияница, но вече не можеше да изтича вкъщи при Елизабет. Той изнесе бутилките и ги хвърли в кофата за боклук.
Когато се върна, потърси из шкафовете някаква нормална храна, но откри само диетични десертчета с мюсли, органична овесена каша, органични макаронени изделия, органично фъстъчено масло, витамини и хранителни добавки. Пияница, който се грижи за здравето си? Отвори хладилника: сок от грейпфрут, сок от портокал, кисело мляко, плодове, сирене, плик с мексикански боб. Нищо, което да става за ядене. Но, така или иначе, когато затвори вратата на хладилника и видя снимките на Грейси, прикрепени с магнит, веднага изгуби апетит.
Разходи се из стаята и откри купчина изрезки от вестници и списания за „БрайсУер.ком“ и гениалния й основател. На масичката до един кожен фотьойл пред камината лежеше списание „Форчън“ с портрет на Джон на корицата, отворено на страницата със снимка на семейство Брайс, на която Грейси се усмихваше мило. Бен не беше преставал да се интересува от живота на сина си. Джон обаче никога не беше отговарял на телефонните му обаждания и не беше идвал да го види, убеден, че на тази възраст вече няма нужда от баща.
Грешеше.
Хижата имаше две спални, всяка с малка баня. Едната беше на Грейси: в гардероба висяха нейни дрехи, из стаята бяха пръснати нейни вещи, на леглото имаше индианска украса за глава с пера, а в ъгъла стоеше пъстър тотем. Върху таблата на леглото със спретнат почерк беше гравирано името й.
Другата спалня беше спартанска, само с легло, дървен скрин с чекмеджета в единия ъгъл и нощно шкафче. Леглото беше с опънато одеяло, подпъхнато под матрака. Войнишко легло - точно като това, на което беше спал Джон до деня, в който тръгна за Масачусетския технологичен институт.
В малкия гардероб висяха дънки, джинси и памучни ризи, зимно палто и опакованата в найлонов плик парадна униформа на полковника от армията на Съединените щати. На пода имаше маратонки и ботуши. На рафта - няколко шапки, каскети и зелена барета, също увита в найлон.
На нощното шкафче имаше стар телефон с шайба, стенна нощна лампа, малка рамка със снимка на майка му и купчина писма от Грейси. Стар телефон, обикновена поща, никакъв компютър - баща му всячески се опитваше да живее в миналото. Джон взе най-горния плик. Грейси беше изрисувала засмени личица във всеки ъгъл и пред погледа му изплува щастливата й усмивка. Възможно ли беше да е още жива?