Не беше същият човек.
Джон си даде сметка, че не знае почти нищо за баща си.
Бен Брайс бе герой, това му беше известно, но Бен никога не беше говорил за войната и Джон никога не го беше питал. Баща му беше неудачник. Пияница. И това беше всичко, което знаеше за Бен Брайс.
Джон започна да връща снимките в кутията, но погледът му се задържа върху тази на мъжа и жената с бебето в болницата. Същият мъж присъстваше в ранните снимки с Бен, но после не се виждаше никъде. Докато гледаше лицата на мъжа и жената, Джон изпита странно усещане, че ги познава смътно. Той нежно докосна лика на жената. Изгуби представа колко дълго съзерцава снимката, но изведнъж усети, че Бен се е надвесил над него.
- Кои са тези хора? - попита той.
Бен не отговори веднага. Прокара ръце по лицето си и през косата. После каза:
- Майка ти и баща ти.
- Според татко животът е пълен със случайности - рече Грейси.
- Какво? - попита Джако, без да се обръща.
- Случайности. Разбираш ли, нещата се случват без определена причина. Той казва, че животът няма логика и не трябва да има. Мама казва, че животът е гаден, но тя има някакви проблеми.
- За какво говориш, по дяволите? - Думите и цигареният дим излизаха едновременно от устата му.
Тя въздъхна.
- Говоря за това, че вие двамата ме отвлякохте, без дори да знаете, че Бен ми е дядо, а много отдавна, по време на войната ти си направил нещо лошо, Бен те е издал и ти си загазил.
- Откъде знаеш, че сме направили нещо лошо?
- Защото знам, че Бен не е направил нищо лошо. А сега Бен идва да ме вземе и ще разбере, че ме е отвлякъл същият човек, когото той е издал. Тъй де, каква е вероятността това да се случи? Виж, баща ми е математически гений и би казал, че това, което обикновените хора наричат съвпадение или късмет, е случайност. Аз обаче не мисля така. Мисля, че всичко е писано.
- Съдба ли?
- План Божи. Моята баба, тя ходи на литургия почти всеки ден, винаги ми казва: „Бог има план за теб, Грейси Ан Брайс. Бог има план за всички.“ Тя казва, че няма съвпадения или късмет и всичко, което се случва в живота ни, е трябвало да се случи, защото е част от Божия план. Ето защо това, че ме отвлякохте, и това, че Бен идва да ме спаси, не е съвпадение, а част от Божия план.
Джако издиша дим от двете си ноздри.
- Виж какво, милинка, не знам какъв е тоя Божи план, но моят план е да изкормя дядо ти.
- Роджър Долтън беше братът, който никога не съм имал - каза Бен. - Изкарахме Уест Пойнт заедно, после отидохме заедно във Виетнам. Инструкторите в Академията ни казваха, че Виетнам ще бъде велико приключение. Не беше.
Джон не откъсваше поглед от снимката. Баща му изглеждаше толкова мъжествен. Следователно и той имаше нещо мъжествено в гените си.
- Ти се роди една седмица преди да заминем. По време на полета ни до Сайгон Роджър ми каза: „Ако нещо се случи с мен, ти ще бъдеш баща на сина ми.“ Убиха го две седмици по-късно.
- Как умря?
- Войнишка смърт.
Гласът на Бен прозвуча глухо. Джон искаше да научи повече, но реши, че моментът не е подходящ.
- Какво се случи с майка ми?
- Мери, тя беше умна като теб. Но когато Роджър умря, умът й просто не можа да го понесе. Беше прекалено крехка да се приспособи в този свят.
- Като мен.
- Почина, когато ти беше на шест месеца. Ние те осиновихме.
- Джон Роджър Брайс - кимна Джон. - Къде са погребани?
- В Айова. Бяха родом оттам.
- Когато всичко това приключи, ще отида до Айова. Името му вписано ли е на Стената във Вашингтон?
- Предполагам. Така и не успях да отида.
- Първо ще отида до Айова и после до Стената. Може би ще дойдеш с мен.