Выбрать главу

- Господи, Бен, това е изумително! Сигурно си бил стра­хотен стрелец!

Бен отиде до една голяма скала и седна на нея. Извест­но време остана загледан в калта. Най-накрая заговори:

- Офицерите от Северновиетнамската армия не носеха пагони. Не можехме да различим редник от генерал, така че стояхме пред лагера им, на около хиляда метра от тях, и ги наблюдаваме през бинокъла, докато не разпознаехме офи­цера с най-висок ранг, понякога само по това, че имаше по­вече цигари в джоба. Изчаквахме да седне, да започне да се храни и го вземахме на мушка. И тогава влизахме в ролята на Господ Бог. Отсъждахме този човек никога да не види жена си и децата си, дори да не доживее следващия ден и са­мо защото се беше родил в Ханой, а не в Хюстън, му заби­вахме куршум в главата. Наблюдавахме последните му ми­гове, последната му усмивка, последното дръпване от цига­рата... и натискахме спусъка. И животът му приключваше.

Той погледна Джон.

- Не съм убивал в името на Бог или родина, или заради онези медали, нито за да победя комунизма. Е, отначало може би, но накрая, когато разбрах, че войната е загубена, убивах, за да може по-малко американски момчета да се връщат у дома в чувал. Като баща ти. Затова останах там, Джон. Затова не бях до теб.

Джон погледна към Ню Мексико и почувства, че очите му се насълзяват.

- А аз трябваше да съм до Грейси. Трябваше да затворя телефона и да отида до павилиона с нея. Трябваше да я защи­тя. - Той бавно поклати глава. - Бен, аз просто им я дадох.

- Не, синко, не си им я дал. Те са я отвлекли. - Бен се из­прави и отново заприлича на полковника от снимките. - И ние ще си я върнем.

След като завършат гимназия, момчетата от Хенриета, щата Оклахома, отиват в колеж със стипендии за спортисти, стават фермери като бащите си или отиват в армията. Джак Одел Смит беше едър и силен и играеше футбол в гимнази­ята в Хенриета, но го изгонваха от повечето игри заради неспортсменско поведение. А плугът не му се нравеше. Така че едва месец след като завърши последен в класа си, Джак О. Смит се записа в армията на Съединените щати.

Джак не беше роден за водач, но беше предан войник и си държеше устата затворена, качества, които се ценяха в армията. Хладнокръвието, заедно с физическата му сила и способността му да убива без угризения, му спечелиха мяс­то в тренировъчния лагер на специалните сили във Форт Браг. Там той се запозна с майор Чарлс Удроу Уокър.

Джак Одел Смит беше открил своето място в живота.

Майор Чарлс Удроу Уокър винаги беше смятал, че него­вото място е в Белия дом.

- Джако - беше му казал веднъж майорът, - американ­ският народ е като стадо овце. В мирно време те просто ис­кат да си пасат, да дебелеят и да са щастливи. Но когато вълците дойдат в пасището, те искат да се чувстват в безо­пасност. „Прави любов, а не война“ звучи много добре, ко­гато войната е на хиляди километри. Но когато войната дойде в Америка, а тя ще дойде, американците ще се обър­нат към един военен герой, който да ги кара да се чувстват в безопасност. Ще се обърнат към мен.

Тогава обаче съдът го призна за виновен. А военнопре- стъпниците не ставаха президенти.

Джак Одел Смит не можеше да се нарече мислещ човек. Винаги оставяше мисленето на майора. Но сега, шофирай­ки към планинската им база с внучката на Бен Брайс на задната седалка, той осъзна, че размишлява как едно събитие може да промени хода на историята: Какво би станало, ако лейтенант Бен Брайс беше спазил войнишкия кодекс?

Отряд „Пепелянка“ щеше да продължи да изпълнява тайни операции в Лаос, Камбоджа и Северен Виетнам. Вой­ната щеше да бъде спечелена от професионални войници. Войниците щяха да се завърнат у дома като герои. Никой нямаше да знае за Куанг Три, защото сред жертвите нямаше оцелели. И майор ЧарлсУдроуУокър щеше да бъде в Белия дом, защото на 11 септември войната беше дошла в Амери­ка.

Сега лейтенант Бен Брайс се връщаше при отряд „Пепе­лянка“.

Грейси беше виждала татуировката на Бен много пъти и той дори й беше разрешавал да я пипне, но никога не й бе­ше казвал захцо си я е направил и какво означават странни­те думи. Беше й казал само, че са на виетнамски. Гледайки същите думи върху татуировката на Джако, тя усети, че има шанс.

- Какво означават тези виетнамски думи на татуировка­та ти?