Выбрать главу

- Пати - въздъхна Джуниър, - щеше да се вкочаниш още преди да е съмнало. Ако ще бягаш пак, трябва да ти дам един урок, който няма да ти хареса. Не ми се ще, но ще го направя за твое добро. Това е твоят дом сега, Пати, при­еми го. Винаги ще бъдем заедно.

- Мечтай си!

Кейт се размърда в леглото. Усети някой да шумоли до нея.

- Бабче, пак ме полазиха тръпки - прошепна Сам.

- Кошмар ли сънува?

- Аха. За Грейси.

- Барни с теб ли е?

- Да.

Той пъхна лилавото динозавърче помежду им и се сгуши до него. След малко тънкото му гласче отекна в тишината.

- Бабче, нали някой мъж няма да ме вземе и мен?

Тя се подпря на лакът и погали гладкото му личице.

- Не, Сам. Това няма да се случи. Обещавам ти.

- Добре.

Той затвори очи.

Ден осми

7:10 ч.

Грейси отвори очи.

Лежеше в топло легло с придърпано до брадичката одея­ло, не онова грубото от джипа, а меко дебело одеяло, което изглеждаше съвсем ново. Чаршафите бяха памучни и мири­шеха на чисто и свежо. Възглавницата под главата й беше твърда. Таванът над нея беше нисък, на него нямаше венти­латор със закачени дрънкулки, не беше боядисан в небесно­синьо с изрисувани в бяло облаци, както спалнята й вкъщи. Стените и таванът бяха облицовани с дъски, а пролуките бяха запълнени с бял хоросан като между гредите в хижата на Бен.

Над леглото имаше малък прозорец, през който се про­цеждаше слънчев лъч. В единия ъгъл грееше синият пламък на газова печка. Нямаше гардероб, само закачалка с някакви зимни дрехи. В края на леглото имаше метална масичка с ке- росинова лампа върху нея, като онази, която татко й беше ку­пил миналото лято за първия къмпинг на семейство Брайс. Но майка й трябваше да се подготвя за някакъв процес, а ба­ща й за акциите, тъй че лампат а, палатката и другите неща за къмпинга останаха струпани в единия ъгъл на гаража. На ма­сичката стоеше кукла Барби, все още в кутията.

Това наистина започваше да я дразни.

Стаята имаше две врати; едната водеше кьм банята. Ви­дя тоалетната, но тя не беше като мраморната тоалетна чи­ния с биде в същия цвят, както в нейната баня у дома. Тази беше ниско на земята и под нея имаше дупка, като тоалет­на в къмпинг.

Другата врата беше заключена.

Дрешникът й вкъщи беше по-голям от тази стая. Но пък беше уютна като стаята й в хижата, където й се искаше да бъде сега - на сигурно място при Бен - и да очаква с нетър­пение деня, часовете в работилницата, разходките из хъл­мовете и вечерята в града. Искаше да е в безопасност при Бен. Идеше й да се разплаче, но не позволи на сълзите да рукнат.

Отметна одеялото и едва не се развика: Защо розово!? Какво толкова му харесва розовото на тоя? Тя смътно си спомняше, че си е облякла пижамата, но не и че си е обула тези дебели вълнени чорапи. Наведе се, изтри запотения прозорец и опря лицето си в стъклото. Сняг покриваше зе­мята наоколо и от клоните на високите дървета стърчаха висулки, но тези дървета изобщо не приличаха на дървета­та вкъщи. Бяха като коледни елхи. Тя забеляза някакво дви­жение в далечината... и ето че една сърничка притича по снега. Бамби! О, боже, толкова беше сладка, може би ще­ше да й позволи да я нахрани...

Изведнъж Бамби потрепери и крачетата й се подкосиха. Мили боже! Грейси чу ехото на силен гръм. Бамби продъл­жи да лежи. След това снегът наоколо почервеня; аленото петно се оттече в тънко ручейче, което се процеди надолу по хълма. Тя проследи кървавата рекичка и видя как един обут в ботуш крак стъпи в нея, като Сам. когато скачаше в локвите. Двама мъже с дълги пушки застанаха до Бамби; единият дебел едър мъж повдигна главата на сърничката и след това я пусна. Грейси се сгуши в леглото и зарови гла­ва в одеялото. Трябва да избягам, преди да убият и мен!

- Пати? - На вратата се почука. - Будна ли си?

Джуниър.

Тя подаде глава изпод одеялото.

- Не, но Грейси е будна.

- Нося ти топла вода за банята. Облечена ли си?

- Да, в розова пижама.

Джуниър влезе с две кофи, от които се вдигаше пара, об­лечен в друга карирана риза.

- Ти да не би да си уцелил някаква разпродажба на из­лезли от мода карирани ризи? - попита тя.

- Какво?

- Няма значение.

- Тук нямаме топла вода и електричество - каза той и влезе в банята, - но мога да ти приготвям топла баня всяка седмица.

- Всяка седмица? Та аз се къпя всеки ден.