Джуниър се появи на вратата с широка усмивка.
- Точно като майка ми. Носех й топла вода всяка сутрин. Тази вана е нейна. И всички женски неща тук. - Той замълча за момент, сякаш си спомняше приятни случки. После тръсна глава. - Сега е твоя. Закуската ще те чака, когато се приготвиш. Имам и голяма изненада за теб.
- По-голяма от това, че ме отвлякохте?
- Виж, Пати, забрави това. Станалото - станало. - Той обиколи с ръка стаята. - Харесва ли ти? Обзаведохме я точно преди да дойдем да те вземем. Всичко е ново - чаршафите, одеялата. Хей, видя ли Барби? Специално я поръчах.
- Не си играя с кукли.
Джуниър посочи закачалката.
- Купил съм ти зимни дрехи.
- Откъде знаеш кой номер нося?
- Знам всичко за теб, Пати.
- Освен името ми. Казвам се Грейси Ан Брайс.
Той я погледна сурово за първи път.
- Не, името ти е Пати... Пати Уокър. Като майка ми. - И изведнъж отново се усмихна. - Направи списък на всичко, което искаш. Ще ти го купя следващата седмица, когато отида в града.
- Аз също имам изненада за теб - дойде ми. Трябват ми тампони.
Джуниър се изчерви като баща й, когато беше влетяла в банята и го видя гол.
- Ъъъ, добре, аз... ще ти взема. Колко... колко ти трябват - един, два?
- Ехооо! Цяла кутийка. Трябват ми днес, и то скоро, иначе ще изпоцапам всичко с кръв!
- О, мамка му! Добре, ще, ъъъ, ще сляза до града още днес. Ти ми го напиши, за да знам какво да търся.
Той излезе от стаята, клатейки глава и мърморейки.
- Боже, как не се сетих.
Господи, колко беше тъп. Разбира се, тя още нямаше мензис. Бяха учили за това и за тампоните и всички тези неща в училище, но според мисис Бойд първият й мензис щеше да дойде след около две години. Но откъде можеше тоя пън да знае това? След като нямаха ток, надали гледаше „Дискъвъри“. А тя много искаше той да се появи в града днес.
Защото Бен може би беше в града днес.
Черният ленд роувър летеше със сто и двайсет километра в час по магистрала 1-15.
Ръцете на Бен трепереха. Той стисна кожения волан и впрегна вътрешната сила, която го беше спасила по време на бичуването в „Сан Би“. Не можеше да предаде Грейси.
Беше петък сутринта. Смениха се в четири часа и Джон тутакси заспа. Това беше преди три часа, достатъчно време, за да преживее наново живота, който го беше отвел от Западен Тексас до Уест Пойнт, от „Дълг, чест, родина“ до Ку- анг Три и Китайската кукла. След около час щяха да стигнат в Айдахо Фолс, за да разговарят с Клейтън Лий Тъкър - последния човек, видял Грейси жива.
Телефонът на Джон прекъсна мислите му. След третото позвъняване синът му се събуди и извади телефона от джоба си.
- Да... Кой е?... Лу?... Боже, колко е часът? А, да, в Ню Йорк вече е ден... Какво?... В Юта, предполагам...
- В Айдахо - намеси се Бен.
- В Айдахо - повтори Джон, докато се изправяше. - Не знам, Лу, колкото време отнеме... Какво?... Цените са се вдигнали с колко? Нещо прекъсваш... Какво?... Три милиарда?... Лу, не те чувам... Лу?... Лу?... - Джон се намръщи и прекъсна връзката. - Тъпият телефон се прецака.
Той пъхна телефона обратно в джоба си и сложи очилата си. Прескочи на предната седалка, наведе се и зарови в чантата със закуски, купени на последната бензиностанция.
- Лу, моят брокер. Акциите се продавали по деветдесет долара едната. Вече имам три милиарда. - Той вдигна глава с бисквита „Орео“ в устата. - Тогава защо не се чувствам като истински мъж?
Ваната имаше крачета като онази в хижата на Бен. Грейси стъпи вътре, седна и се плъзна надолу, докато водата стигна до брадичката й. Не можеше да си спомни кога за последно се е къпала. Затвори очи и се потопи. Когато изплува, тя заглади косата си с пръсти. Трябваше й шампоан.
До ваната имаше дървена масичка с чисти кърпи и хавлии и сребърна кофичка като кофичките за пясък на Сам, но тази беше пълна със сапунчета и шампоани с етикети „Бест Уестърн Ин“ и „Мотел 6“. Грейси затвори очи и се опита да си спомни, но в съзнанието й изплуваха само неясни сцени от непознати стаи.
Тя изпразни едно шишенце шампоан в дланта си. Ароматът му й напомни на банята на майка й; там бяха провели единствения разговор между майка и дъщеря, докато майка й лежеше в голямото джакузи една вечер след оправдателната присъда на неин клиент. Майка й беше изсипала цяло шише релаксиращи перлички във ваната и банята се изпълни с миризмата на евкалипт. Грейси седеше на пода, а майка й беше облегнала глава на възглавничката за вана, беше затворила очи и предложи майчинския си съвет на Грейси: „Грейс, мъжете са като кучета. Надушват страха на жените. Никога не им позволявай да надушат страха ти. Никога не им позволявай да те видят да плачеш. Дръж се твърдо, дори когато се чувстваш слаба. Псувай. Не се ядосвай, отмъщавай. Ако някое момче не приема отказ, изритай го в топките.“ Но майка й не й беше "дала съвет какво да прави, ако някакви откачени планинци я отвлекат и я закарат в хижа в Айдахо.