Грейси остана във ваната, докато водата изстина. После излезе и се избърса с една от хавлиите. Върху етажерката бяха подредени сребърен гребен, четка и сребърна шнола, четка и паста за зъби и шишенце с бебешка пудра.
Никога досега бебешката пудра не й се беше струвала толкова приятна.
Тя отвори вратата на банята и усети хладен полъх. Обгърна тялото си с ръце, изтича до закачалката и бързо се облече. Странно. Всички дрехи бяха с нейния размер: бельо с дълги ръкави, дебели кадифени панталони, карирани памучни ризи, вълнени чорапи и туристически ботуши. Сигурно изглеждаше глупаво. Ботушите обаче бяха хубави.
Завърза връзките и се изправи. Планинарка. Отиде до вратата, хвана дръжката и бавно я завъртя. Вратата се отвори. Открехна я и усети аромата на храна. Прииска й се да си е вкъщи, а Силвия да готви в кухнята. Когато обаче излезе от спалнята и се озова в дълга стая, осъзна, че не е у дома.
Из стаята бяха пръснати столове и маси; карти и таблици висяха по стените, големи метални кутии с печат „Американска армия“ отстрани бяха скупчени до едната стена, а по средата на стаята се мъдреше изтърбушен стар диван. Вратата в другия край се отвори и оттам влезе Джуниър.
- Я колко си хубава.
- Какво има в тези кутии?
- Военен инвентар. Защо си се подстригала толкова късо? Наистина приличаш на момче.
- Заради футболния сезон. Какво значи това?
-Джуниър отиде до кухненските шкафове.
- Кое?
- Какво значи инвентар.
- Ами гранати, експлозиви, амуниции, детонатори, напалм, такива неща. Закуската е готова.
Джуниър беше наредил върху сгъваема масичка две картонени чинии, два пластмасови ножа, вилици и чаши и две салфетки. Готвеше на малък газов котлон. От една черна тенджерка изсипа в чинията й малко бъркани яйца и парче месо.
- Мама ме научи да готвя - похвали се той.
Тя седна и опита яйцата. Готвеше доста добре за мъж. Джуниър също седна на масата. Устата й вече беше пълна, когато Джуниър сведе глава и събра ръце.
- Мили Боже, благодаря ти за тази храна. И благодаря ти, че доведе Пати тук. - Той вдигна глава. - А сега да ядем.
- Бог не ме е довел тук - отбеляза Грейси.
- Разбира се, че Бог те доведе.
- Бог не отвлича деца.
- Да де, не ги отвлича, той просто ни показа пътя. Бог иска да бъдем заедно.
Джуниър се усмихна и сложи ръка върху нейната; тя почувства нещо, което не искаше да изпитва. Рязко отдръпна ръката си.
- Мислиш ли?
- Да, така мисля.
Грейси разряза месото и сложи едно парченце в устата си.
- Значи ти си ме преследвал миналата седмица?
- Да.
- И ми се обаждаше по телефона, нали?
- Да.
- И затваряше?
- Да.
- Значи само си изчаквал подходящата възможност да ме грабнеш?
-Да-
- А защо точно след мача?
- Защото майка ти не беше там. - Той посочи месото с вилица. - Добре е станало, нали?
- Наденица ли е?
- Сърнешко.
Грейси изплю топката месо.
Клейтън Лий Тъкър изплю струйка кафяв сок в един месингов плювалник. Бузата му беше подута от тютюн за дъвчене, а лицето - набръчкано като използвано алуминиево фолио. Кожата му беше потъмняла от маслото; черните очила стояха на една страна върху едрия му нос; ръцете му бяха изкривени от артрит. Бен знаеше как изглежда един пияница сутрин. Тъкър не приличаше на пияница. Нито пък изглеждаше като човек, свикнал да вижда HЛO в небето над Айдахо. В момента той разглеждаше снимките на Грейси.
Порутената бензиностанция и сервизът на Тъкър, точно до междущатска магистрала 15 в Айдахо Фолс, миришеха на бензин и грес, останка от времето, когато човек можеше да поправи колата си на бензиностанцията и не му взимаха четири долара за помпане на гумите. Отпред беше паркиран камион на телефонна компания.
Тъкър вдигна поглед от снимките.
- Няма никакво съмнение - каза той. - Това е момичето.
Джон се отпусна в един стол.
- Ами мъжете? - попита Бен.
- По тия снимки не мога да твърдя със сигурност - отвърна Тъкър. - Но татуировката е същата. Сигурен съм.
Бен свали якето и нави левия си ръкав.
- Такава ли?
Тъкър се изплю и наклони глава, за да разгледа татуировката през очилата си.