- Как така и ти имаш същата?
- Мистър Тъкър, защо не сте казали това на ФБР?
- Не са ми се обаждали.
- Имам предвид на агента на ФБР, който е дошъл тук в сряда сутринта и ви е показал снимките.
- Никакви агенти не са идвали тук. За пръв път виждам снимките.
- Агент на ФБР не ви е разпитвал за тези мъже и момичето? И вие не сте му говорили за HЛO? И не сте му казвали, че пиете?
Тъкър беше очевидно изненадан. Отново се изплю.
- Единствено с вас съм говорил за момичето, когато ми се обадихте. Та оттогава телефонът ми не работи. - Той вдигна слушалката и я подаде на Бен. Нямаше сигнал. Той посочи навън. - Сега поправят повредата, кабелът е бил срязан. Деца.
- Мъжете казаха ли накъде са тръгнали?
- На север. Ванът им гореше масло като рафинерия, питаха ме дали може да изкара още осемстотин километра. Няма начин, казах им. Жив късмет, че бяха стигнали дотук. Ако маслото влезе в горивната камера, спукана им е работата. Пратих ги в мотела. - Той посочи надолу по пътя. - Отидоха с колата дотам, а после едрият я върна. - Станах около шест - трябва да е било понеделник - и започнах да разглобявам двигателя. Приключих късно през нощта. Едрият тип взе колата на следващата сутрин - значи е било вторник. Плати в брой.
- И ванът е с номер от Айдахо?
- Да.
- Значи на осемстотин километра на север оттук, но все още в Айдахо?
- Трябва да са точно на границата, горе в тясната ивица.
- Където растат елхи?
- Да.
- И вали сняг?
- Точно така.
Бен разгъна картата на Айдахо върху тезгяха.
- Знаете ли - каза Тъкър, - гледал съм по телевизията за разни полувоенни формирования, за Ку-клукс-клан и нацис- ти, дето си правят лагери в планините на север.
Той се наведе и посочи Айдахо Фолс и след това прокара пръст на север, по магистрала 1-15, след това по 90 чак до Кьор д’Ален; пръстът му остави мазна следа върху хартията. След това зави на север по щатската магистрала 95 чак до...
- Бонърс Фери - каза той и почука по картата.
- Тя е жива, Бен!
В съзнанието на Джон препускаха образи на дъщеря му като във филм, пуснат на бързи обороти; сърцето му щеше да изхвръкне от вълнение.
- Трябва да се обадя на Елизабет!
И той извади мобилния си телефон.
- Синко, остава само да ни спре някой полицай и да види какво имаме в багажника.
- Моля? - Джон погледна километража. - Мамка му!
Беше подкарал роувъра със сто и четирийсет километра в час. Веднага вдигна крак от педала на газта. Когато роу- . върът и собственият му пулс се успокоиха до седемдесет и пет, Джон погледна към Бен.
- Ти беше прав.
Бен само кимна и протегна ръка.
- Дай.
Джон му подаде телефона си.
- Домашният телефон е записан на бутона за бързо набиране. Натисни...
Бен свали прозореца и изхвърли телефона. В огледалото за обратно виждане Джон видя как телефонът му заподскача по магистралата и се разби на парчета.
- Мамка му, Бен! Защо го направи?
- Защото отсега нататък не се обаждаме вкъщи, не се обаждаме на ФБР, не се обаждаме на никого.
- Но защо? Трябва да им кажем, че е жива!
- Те вече знаят.
- Откъде? Нали току-що говорихме с Тъкър.
Джон, не ми беше нужен Тъкър да ми каже, че е жива. Знаех го. Но той ми каза нещо, което не знаех. ФБР излъгаха, че са идвали при Тъкър.
- Което означава?
- Те знаят, че тя е там.
- Но защо им е на ФБР да крият, че Грейси е жива и е в Айдахо?
- Защото не искат да ходим там и да им се пречкаме. Затова са прекъснали телефона на Тъкър. Преследват мъжете, които са отвлекли Грейси, но по друга причина. И са готови да я пожертват, за да ги хванат.
- Да я пожертват? Искаш да кажеш... Господи... Какво толкова могат да правят ония, че ФБР да са готови да пожертват Грейси, за да ги хванат?
На близо шестстотин километра в северна посока Джуниър каза:
- Чакай да изчистя тая бъркотия и ще ти покажа голямата изненада. След това ще те разведа из моята планина, преди да отида в града да ти взема онези, ъъъ, женските работи. - Той се усмихна широко. - Искам да кажа - нашата планина.
Грейси се усмихна леко и закрачи из стаята.
Странно. Беше я отвлякъл, но се държеше с нея много приятелски. Удобна спалня, топла вана, нови дрехи, вкусна закуска - е, освен онова с Бамби.
Тя посочи вратата, откъдето преди малко излезе Джуниър.
- Какво има там?
Той се усмихна.
- Голямата ти изненада.
Ооо, помисли си Грейси. Младоженската спалня. Тя продължи да разглежда. На късата стена до кухнята имаше снимки на жена, всъщност момиче, с по-възрастен мъж, който приличаше на Джуниър, и малко момче, което всъщност беше самият Джуниър.