- Майка ми - каза Джуниър.
- Била е красива.
- Да. Умря внезапно, когато бях малък. Погребана е отзад.
- Погребал си майка си в задния двор?
- Не... майорът го направи.
Тя зави и тръгна покрай дългата стена, на която бяха закачени още снимки. Имаше една на мъж, който приличаше на Джуниър, с медали върху униформата и зелена барета на главата, като Бен на снимката върху бюрото й. Върху плочката с името му пишеше УОКЪР, Имаше и снимки на войници насред джунгла и в някакъв град с красиви жени, които приличаха на мисис Уанг, учителката й по математика; те се усмихваха, но очите им бяха тъжни.
А и Джуниър беше много внимателен за момче. Дори беше почукал на вратата, преди да влезе при нея. Това не й се беше случвало вкъщи. Майка й направо влиташе когато си поиска.
На стената имаше също големи ножове, красива сабя и кожена връв, на която висяха нещо като сбръчкани... уши? Отвратително! Тя отмести поглед от ушите и погледна картата на Америка до тях. Различни места бяха оградени в черно и под тях имаше имена и дати: Кели, Евстайн, Голдбърг, Гарсия, Йънг, Елис, Маккой.
Джуниър се кълнеше, че не я е докосвал, нито поглеждал, и беше казал, че ще убие всеки, който се опита. Което беше странно за един похитител. Ами щом не я е отвлякъл за това и не е за пари, тогава за какво?
До картата на Америка имаше снимка от въздуха като онази на техния квартал, която баща й беше показал. Надписът гласеше „Планински парк „Катоктин“ и на снимката беше отбелязано всичко: входът, голяма хижа, наречена „Аспен“, по-малки бунгала, конюшни, басейн, стрелбище, боулинг зала, гимнастически салон и сауна, езерце във формата на подкова, параклис, площадка за кацане на хеликоптери, пътечки, охранителни пунктове. Мястото изглеждаше страхотно за къмпинг. Можеха да прекарат там онази отложена почивка на семейство Брайс. От всеки охранителен пункт излизаха черни линии, сочещи към по-малки снимки, закачени на стената, на които се виждаха малки постройки и войници с пушки и кучета на вериги. Уха, тук явно много държат всички да си плащат таксата за къмпинга!
Друга черна линия водеше до снимка на самия вход с голяма метална порта и името на мястото, написано с бели букви върху табела, която висеше между два стълба.
КЕМП ДЕЙВИД.
Всичко беше много странно, но тя си помисли, че в крайна сметка Джуниър не е чак толкова лош. Нашата планина, беше казал той.
Тя усети, че е застанал до нея. Когато се усмихнеше, изглеждаше почти сладък, макар да имаше нужда от сериозна зъболекарска намеса. Той сложи ръка върху рамото й и тя не се дръпна.
Грейси посочи кожената връв на стената.
- Това да не са...
- Уши. Майорът ги е отрязал от умрели азиатци. Даде ми ги за Коледа, когато бях горе-долу на твоята възраст.
- А аз се надявах на нови футболни обувки. - Тя посочи стената. - Какви са тия работи?
Джуниър й показа червеното знаме със сърп и чук и лицето на мъж с проскубана козя брада.
- Комунистическо знаме, донесено от Северен Виетнам. Това е самият Хо Ши Мин. А това е каска от Северновиетнамската армия, а тези черни куртки, с тях са били облечени войниците от Виетконг. Това е ножът „Бауи“ на майора и пистолетът му - „Колт“, четирийсет и пети калибър.
- А за какво са тези снимки и картата на Кемп Дейвид? Името Маккой ми е познато.
- О, ще убием президента.
На петстотин километра на юг Джон удари волана така, че ръката го заболя,
- Как ще я спасим, Бен? Как изобщо ще я открием без помощта на ФБР?
- Укрили са се в планината - отвърна Бен.
- Откъде знаеш?
- Така би постъпил един добър войник.
- Войник ли?
- Джон, нямам представа защо ФБР преследва тези мъже, може да са расисти или нацисти, или просто луди, но знам защо са взели Грейси. Не бях сигурен, докато Тъкър не разпозна татуировката. - Той замълча. - Заради войната е.
- Заради войната ли?! - Джон едва не се разсмя. - Бен, трябва да забравиш тая война.
- Опитвал съм се. Тя обаче не ме пуска.
- И какво общо има Грейси с твоята война?
Известно време Бен остана втренчен в нищото. После заговори:
- През 68-а имаше масово клане в провинция Куанг Три в Южен Виетнам. Американски войници изклаха четирий- сет и двама цивилни граждани.
- И?
- И аз бях там.
- Нали не си...
- Не съм.
- А баща ми?