- Не. Но отрядът ни участваше. Отряд „Пепелянка“. Онзи мъж в парка, с татуировката - той също беше там. Той изби онези хора.
- И ти го познаваш?
- Да, познавам го.
- Но защо не каза на ФБР?
- Защото знаех, че ако той е отвлякъл Грейси, ФБР не могат да го спрат. Никой не може да спре една зелена барета... освен друга зелена барета.
- Но ФБР приключиха случая.
- Това е добре, Джон.
- Защо?
- Защото хората, които са отвлекли Грейси, не ме очакват.
Джон се опита да осмисли казаното, но не беше сигурен дали да го приеме като план или като брътвеж на един пияница.
- Добре де, значи онзи мъж е избил голяма група цивилни във Виетнам преди много време. Какво общо има това с Грейси?
- Аз докладвах за това... за клането.
- И какво стана?
- Армията изправи онези войници пред военен съд по моите показания.
- И?
- И сега те си отмъщават.
Този път Джон се изсмя.
- Какво? Връщат се след четирийсет години, за да си отмъстят? Явно са доста злопаметни, Бен.
- А ти колко време не можа да забравиш тормоза на побойниците?
Няколко минути караха в мълчание, после Джон попита:
- Баща ми там ли умря?
- Да.
- Как?
- Джон, някои неща просто трябва да останат в миналото.
- Но тези неща не са в миналото, нали? Не и щом това е причината дъщеря ми да бъде отвлечена. - Изчака Бен да му отговори, но той мълчеше. Погледна го. - Имам право да знам, Бен.
Докато нощта се спуска над Индокитай на 17 декември 1968 година, отряд за специални операции „Пепелянка“, състоящ се от дванайсет зелени барети, току-що завършили успешно мисията си по внезапно тайно нападение в Лаос, се спуска по варовиковата стена, която представлява планината Ко Рок, пресича река Ксе Конг и влиза обратно в Южен Виетнам.. Намират се на пет километра на юг от демилитаризираната зона в провинция Куанг Три.
Според докладите на разузнаването комунистическите сили навлизат в Южен Виетнам направо през широката 22 километра демилитаризирана зона. Отрядът за специални операции „Пепелянка“ има заповеди да спре врага на седемнайсетия паралел. Тази територия е крепост на виетнамските комунисти, където редовните сили на армията не се осмеляват да стъпват. Естествено, отряд „Пепелянка“ не е редовна военна част и те напредват в нощта. Но както казват във Виетнам, нощта принадлежи на Чарли.
Майорът върви най-отпред, мълчаливо превеждайки хората си през джунглата в индийска нишка. Изведнъж гласът му разкъсва тишината.
- Засадааа!
Войниците се разпръсват за част от секундата точно преди адът да се изсипе върху тях и вражеският огън да ги залее от всички посоки. Попаднали са в засада от страна на превъзхождащи ги сили. Те са приковани под кръстосан огън без никакви шансове за бягство. Ако не бяха изострените инстинкти на майора и невероятното му обоняние - той бе доловил лютивата миризма на камбоджанска цигара, предпочитана от Виетконг, - виетконговците щяха да добавят още дванайсет американци в ежедневния си доклад за убитите, изпращан в Ханой.
Проснати по гръб, докато над главите им свистят куршуми от АК-47 и разкъсват листата в джунглата, които падат като конфети, зелените барети се редуват да изпразват пушките си по врага само за да съобщят на Виетконг, че са още живи, и да предоставят на майора време, за да измисли план „върви по дяволите“ - нов план, когато първоначалният отидеше по дяволите както сега.
И той го измисля.
- По мой знак - казва майорът на хората си и сочи на запад, - Джако, Тони, оставете мини отзад.
Капитан Джак О. Смит, който не се отделя от майора, и капитан Тони Грегъри започват да пълзят в посока североизток и югоизток. Майорът се приближава до най-новите си апостоли, които са във вътрешността от едва седемнайсет дни, и казва:
- Брайс, Долтън, тръгна ли да се изнасям, вие се лепвате като хемороиди за задника ми. - И той се усмихва. Под ожесточения огън с вероятен фатален край в непрогледната джунгла на Югоизточна Азия майор Чарлс Удроу Уокър се усмихва. Младите му апостоли си мислят: Ето защо е жива легенда.
И те разбират какво е било чувството да следваш в битка великите генерали, за които бяха учили в Уест Пойнт - Лий и Грант, Патън и Макартър, Айзенхауер. Майорът е начело при атака и се изтегля последен; винаги е на най- незащитената позиция; би умрял за хората си и те за него. Оцелял е при над сто тайни мисии в Лаос, Камбоджа и Северен Виетнам, докато повечето командващи отряди за специални операции не оцеляват до десетата. Той е воин бог.
- Нека това ти служи за урок, лейтенант - казва на Бен.