- Трябваше да убием старицата, преди да успее да ни предаде на местните войници от Виетконг. - Докато пресичаха реката, те бяха забелязали самотна фигура на брега; човекът също ги бе видял.
- Убий го - беше заповядал майорът на лейтенант Брайс, снайпериста на отряда.
Бен се беше прицелил във фигурата и беше видял, че е стара жена, която си налива вода. Той докладва на майора.
- Тогава л убий - заповяда майорът.
- Но, майоре, тя е толкова стара, че вероятно не може да различи, че сме американци.
Майорът го погледна, поклати глава и каза:
- Изтегляме се.
Преди трийсет минути Бен Брайс се беше почувствал добре, че спаси живота на старицата.
Двамата капитани се връщат.
- Чарли ще хапне малко олово - казва капитан Смит ухилено.
Те са поставили противопехотни мини след себе си; когато виетконговците ги подгонят, мините ще ги спрат. Малката метална кутийка, на чиято горна страна има надпис НАСОЧИ КЪМ ВРАГА, за да не би някой глупав новобранец да изтрие от лицето на земята целия си взвод - американската мина М18А1, - е особено ефективно средство за убиване; тя разпръсва осколки в радиус от шейсет градуса, убивайки всички на петдесет метра разстояние.
Майорът отново зарежда двата си еднакви картечни пистолета калибър .45. Ветераните на отряда изваждат по две ръчни гранати, Докато трасиращите снаряди раздират тъмнината над главите им като фойерверки, Брайс и Долтън се споглеждат и нервно си кимат.
- Хайде да избием няколко жълтури - казва майорът и хвърля изотзад две гранати. Останалите го последват. Звукът на експлодиращите гранати е оглушителен; заобикалящата ги джунгла изведнъж е обвита в бял пушек. Част от гранатите им са „Уили Пийт“, бели фосфорни гранати. По време на тренировките са ги предупредили да не хвърлят фосфорни гранати на места, където горящият дим може да ги обгърне, но очевидно има изключения, особено когато са заобиколени от врага.
Зелените барети изведнъж се изправят и вкупом се затичват на запад, право срещу виетконговците, които не могат да ги видят от пушека; майор Чарлс Удроу Тъкър е начело на отряда с картечен пистолет във всяка ръка, а Брайс и Долтън са се залепили за него. Когато буквално се сблъскват с врага, те изпразват оръжията си по изненаданите войници на Виетконг, майорът стреля с двата си пистолета ед- ' новременно. Бен стреля и с узито.
Чуват зад гърба си експлозиите на мините и предсмъртните викове на виетконговците.
Никой не поглежда назад. Американците тичат в непрогледната нощ, едва различавайки човека пред себе си, следвайки единствено звука от учестеното му дишане и тропота от ботушите. Тичат петнайсет минути.
- Спри!
Гласът на майора раздира тъмнината. Той сграбчва Бен и го избутва от пътя на тичащите зад него. Останалите пристигат и правят същото. Никой не се смее, никой не говори. Бен мълчаливо благодари на господ за майора, но сърцето му изведнъж пропуска един удар: къде е Роджър?
Майорът явно си мисли същото, защото прошепва на Бен:
- Къде е Долтън?
- Беше точно зад мен.
- Джако - казва майорът, - провери.
Капитан Смит кима и изчезва в нощта. Връща се след трийсет минути.
- Хванали са го, майоре. Отправили са се на север.
- Мамка му! - майорът се изправя. - Връщаме се.
Те се връщат при мястото на засадата, а всеки си представя последствията от нарушаването на една от абсолютните заповеди, набивани в главите на всеки от специалния отряд още от първия ден: никога не се оставяйте да ви пленят виетконговците.
Проследяват виетнамците през джунглата до някакво селце. Още с влизането са наясно, че войниците на Виетконг са били тук - страхът е изписан по лицата на селяните. Американците се пръсват из селцето и претърсват всяка колиба и скривалище за следи от Долтън или войници на врага. Селяните се скупчват заедно, майките притискат дечицата си. Сътрудничат им, но са напрегнати от присъствието на единайсет огромни и тежко въоръжени американски войници насред територията на Виетконг.
- Няма Виетконг! Няма янки!
Насред селцето един старец стои до огромно гърне над открит огън; това е общото гърне с нуок мам, лют рибен сос, с който виетнамците заливат ориза си. Изплашен до смърт, той едва-едва разбърква соса с дълга дървена лъжица. Американците не откриват нито Долтън, нито виетконговците.
Проехтява гласът на капитан Смит. Той е видял следите, които водят към близката джунгла. Зелените барети тръгват натам с ясното съзнание, че вероятно тичат право към поредната засада, капан или...
- Мили боже!