— Колко хубаво — каза Мелиса или Мелинда.
— О, вече всички знаем, че го правят — изсмя се Анабел. — Мередит вече няма как да се преструва на света вода ненапита. Слушай каква е работата, Камий — обърна се към мен. — Джон Кийн е братът на Натали и когато семейството им се премести тук, всички момичета луднаха по него. Имам предвид, голям красавец е. Голям. Красавец. Джули Уилър е една приятелка, наша и на майка ти. Дълго, време нямаше деца и когато най-сетне роди, на трийсет, стана направо нетърпима. Една от онези майки, чиито деца винаги са съвършени. Затова, когато Мередит — дъщеря й — свали Джон, майко мила! На Джули не можеше да й затвориш устата. Мередит, девствената зубърка, да забърше жребеца на училището. Нечувано. Обаче такъв младеж, на неговата възраст, няма да излиза с момиче, което не му пуска. Просто не става така. И сега нещата се нареждат прекалено удобно за тях. Трябва да направим снимки и да ги закрепим под чистачките на Джули.
— О, много добре знаеш как ще се измъкне — прекъсна я Джаки. — Ще обяснява колко благородно са постъпили, като са приели клетото момче и облекчават мъката му, докато скърби за сестра си.
— Всъщност той защо се изнася от къщи? — попита Мелиса/Мелинда, която, започвах да си мисля, беше гласът на разума в компанията. — Не трябва ли да бъде с най-близките си хора в такъв момент? Защо трябва други да облекчават мъката му?
— Защото той е убиецът — изтърси Дий-Ана и всички на масата се разсмяха.
— Ох, колко забавно би било, ако Мередит Уилър се чука със сериен убиец — каза Джаки.
Изведнъж всички станаха сериозни. Анабел издаде звук, среден между кихане и хълцане, и погледна часовника си. Джаки подпря брадичката си с ръка и издиша шумно, за да издуха трохите от чинията си.
— Не мога да повярвам, че това се случва — каза Дий-Ана, като гледаше ноктите си. — В града, в който сме израсли. Тези малки момиченца. Сърцето ми се къса, като си помисля. Ужасно е.
— Радвам се, че моите момичета вече са пораснали — сподели Анабел. — Мисля, че нямаше да мога да го понеса. Горката Адора сигурно се побърква от тревоги за Ама.
Отчупих парче хляб с кокетния, момичешки маниер на сътрапезничките ми и отклоних разговора от Адора:
— Наистина ли мислите, че Джон Кийн може да има нещо общо с това? — Имах чувството, че буквално изплюх последните думи. Бях забравила колко могат да вгорчат жени като тези живота на някого, когото не харесват. — Питам, защото едни момичета, вероятно в долните класове на гимназията, ми казаха същото вчера. — Реших да не споменавам, че Ама беше една от тях.
— Чакай да позная. Четири малки, устати русокоси калпазанки, които се мислят за по-красиви, отколкото са всъщност — каза Джаки.
— Джаки, мила, осъзнаваш ли пред кого говориш тези неща? — Мелиса/Мелинда я плесна леко по рамото.
— Ох, по дяволите. Все забравям, че Ама и Камий имат кръвна връзка — различни времена, знаете. — Усмихна се Джаки. Зад нея се чу силно изпукване и тя вдигна винената си чаша, без дори да удостои с поглед келнера. — Камий, по-добре да чуеш това тук от нас: твоята малка Ама не е стока.
— Чувам, че ще ходят на всички ученически купони — добави Дий-Ана. — И забърсват всички момчета. Правят неща, които ние не сме правили, докато не станахме улегнали омъжени жени — и често в замяна на някое скъпо украшение. — Завъртя диамантената гривна на ръката си.
Всички се засмяха; Джаки дори удари няколко пъти с юмруци по масата като изпаднало в истерия малко дете.
— Обаче дали…
— Не знам дали хората наистина мислят, че Джон го е направил. Знам само, че от полицията го разпитваха — каза Анабел. — Те определено са странно семейство.
— Мислех, че сте близки — отбелязах аз. — Видях ви всичките в дома им след погребението. — „Шибани кучки“, добавих мислено.
— Всеки по-изтъкнат гражданин на Уинд Гап беше у тях след погребението — обясни Дий-Ана. — Как ще пропуснем такова събитие? — Понечи пак да се изсмее, но Джаки и Анабел поклатиха сериозно глави. Мелиса/Мелинда се заозърта, сякаш в момента искаше да бъде на друга маса.
— Къде е майка ти? — неочаквано изтърси Анабел. — Трябва да дойде тук при нас. Ще й се отрази добре. Държи се много странно, откакто започна всичко това.
— Държеше се странно и преди това — каза Джаки, като размърда долната си челюст. Имах чувството, че ще повърне.
— Ох, стига, Джаки.
— Сериозно говоря. Слушай какво ще ти кажа, Камий: точно в момента, при това състояние на майка ти, по-добре да се върнеш в Чикаго. Съветвам те по-скоро да заминеш.