Сара потвърди казаното от Кристофър и извади телефона от джоба си, сякаш искаше да каже: "Ето тайната".
— Вече всички от занаята работим с такива.
Едмундо се съгласи да ги придружи. Въздъхна и се измъкна от люлеещия се стол. Кристофър поздрави тайно Сара, като вдигна палеца си, а тя му отговори с бегла усмивка.
— В нормално време, за да се стигне до мястото, е необходим поне час, а в тази мъгла ще ни отнеме час и половина.
Едмундо най-сетне завърза алпийските си обувки с дълбоки грайфери, навлече яке с камуфлажен цвят и сграбчи бастуна си.
— Искам да ви предупредя, че не ни предстои туристическа разходка. Вървете неотлъчно до мен.
34
Веднага щом излязоха от къщата, потънаха в заслепяващата белота на облаците. Хладният въздух проникваше под дрехите им. Начело вървеше Едмундо, следваше го Кристофър, а след тях идваше Сара. Слязоха по наклона в градината и поеха по обраслата с растителност и потънала в мъгла пътека. Маршрутът им смени посоката си много пъти и Сара си даде сметка, че способностите на Едмундо като водач не бяха далече от изречените от нея хвалби, за да му се хареса. Старият човек се ориентираше в мъглата и лабиринта на джунглата със смущаваща лекота. Вдигнали ръце пред лицето си, за да избегнат клоните, Сара и Кристофър го следваха с усещането, че потъват в гора, чийто изход никога няма да намерят.
Времето бе влажно и задушно. След час катерене по склона потта се стичаше по вратовете и гърбовете им. Цялата мокра, Сара съблече якето си, завърза пуловера си около кръста и продължи да се катери само по изрязан на деколтето корсаж без ръкави. Кристофър последва примера ѝ и остана по тениска, на която бе изписано beLIVE.
— Добре ли сте? — осведоми се Едмундо.
На Сара ѝ бе топло, но не бе нито задъхана, нито пък бе забавила ход.
— Аз съм добре — каза иронично тя и посочи с брадичка Кристофър.
Партньорът ѝ бе плувнал в пот и бършеше лицето си с долната част на тениската си. Канеше се да затапи Сара, да ѝ каже, че от потта корсажът ѝ бе станал прозрачен и се виждаха гърдите ѝ. Погледът му каза достатъчно и от неудобство тя закри гърдите си с ръце.
— Оставете ме да си отдъхна две минути — помоли ги Кристофър, — иначе няма да издържа.
Клекна и се отпусна на земята, но му бе неудобно заради стърчащите корени. Хванал с две ръце главата си, той бавно си поемаше дъх.
Сара се облегна на дънера на едно дърво и попита Едмундо:
— Как се ориентирате след толкова години? Като се има предвид, че и растителността сигурно се е променила доста, откакто сте идвали тук…
— Листата са се променили, но не и дънерите. Те са си същите. Всъщност спомням си всяко дърво. Всички са различни. Едно прилича на дракон, друго — на октопод. Всичко е тук, в главата ми, и спи там от години. Необходимо ми е само малко усилие, за да си спомня.
Сара забеляза, че Кристофър вдига глава, а после и ръка — като че ли искаше да каже нещо. Може би му бе хрумнало нещо след думите на Едмундо. Бързо си проби път, като раздалечи няколко гигантски листа, и седна до него.
— Давам ви пет минути почивка. Отивам да проверя дали сме на прав път и се връщам — каза Едмундо.
— Добре, Едмундо — отвърна Сара. — Не се бавете.
После се обърна към Кристофър и попита:
— Какво има?
Умората сякаш бе изчезнала от лицето на Кристофър и по изражението му личеше, че мисли усилено.
— Пациент 488 и неговите рисунки с трите символа — започна той, като бършеше потта от очите и челото си.
— Е?
— Ами ако те не са били плод на халюцинация, а спомен?
В далечината се чу викът на птица. Отговори му мелодична песен, която отекна под свода растителност.
— Спомен ли? — попита Сара.
— Спомни си какво ти е казал Олин Вингерен: Пациент 488 не е умрял от халюцинация, а от спомен. Чрез въздействието на LS 34 си е спомнил нещо и това го е убило.
— Искаш да кажеш, че 488 е имал привилегията в определен момент от живота си да види Светата Троица, но е забравил това и че експериментите на баща ти са съживили спомена му?
— Това, което ти казвам, може и да ти се струва глупаво, но какво ще стане, ако махнем думите "в определен момент от живота си" от изречението ти?
Сара призна, че нейният рационален ум не бе способен да изследва нещата така дълбоко като Кристофър. Бе любопитна до какви изводи още ще стигне спътникът ѝ. Той навлажни устните си. Самата мисъл за това, което бе казал, го изнервяше.