Чуваше се само болезненото дишане на Лазар. Дишане на болен.
— Понеже сте работили добре, няма да отрежа ръката на хлапака ви веднага. Но съм убеден, че щом сте открили остатъци от проекта "Павор", ще намерите и следи от "Проект 488".
— Но тук няма нищо повече!
— Само че този път — продължи невъзмутимо Лазар — ви давам един час, преди да заповядам на Сергей да продължи работата си по ръката на малкия…
— Не!
— Шестдесет минути.
Лазар затвори, а Кристофър се свлече до стената.
— Непременно има следи, които съдържат отговора. Ще ги намерим! — каза Сара.
— Дори да е така, необходими ни бяха почти осем часа да възстановим първия проект. А сега имаме един час. Само един нищо и никакъв час.
Сара не изчака Кристофър да завърши изречението си, а изтича бързо в кабинета на Натаниел Евънс. Обгърна с поглед помещението, в което бяха прекарали много часове. Огледа отново библиотеката, вивариума, бюрото и интуицията ѝ подсказа нещо.
— В записа, който чухме, баща ти като че ли хранеше някакво животно, което нарече "стари ми приятелю", нали? И точно тогава се чува някакъв трясък…
Кристофър насочи погледа си към вивариума.
— Да — каза Сара, — бил е в тази стая, когато е правил записа. Може би не си обърнал внимание, но точно след като каза, че вече могат да се заемат с "Проект 488", чухме някакво тракане, а после — шум от търкане по земята.
— Друг таен проход?
— Твърде е възможно…
Кристофър начаса погледна към библиотеката. Двамата заедно я отместиха малко, но зад нея имаше само стена.
— Сигурно има някакъв механизъм. И най-логично е той да е под бюрото.
— Побързай! — извика му Сара. — Скоро ще се появят и двамата ни преследвачи.
Кристофър се хвърли към бюрото. Пъхна ръка отдолу и не след дълго намери копчето. Натисна го. Стената, която бяха оголили, изскърца и леко се отмести.
— Браво! — извика Кристофър. — Ти си гений, Сара!
Скочи към стената, но след триумфалното му възклицание, последва жестоко разочарование. Стената не помръдна повече.
— Не, не! — провикна се Кристофър, като я натисна с всички сили. Сара му помогна, но механизмът бе счупен и стената не помръдна и на милиметър.
Кристофър удари с юмрук по стената.
— Отивам за кирката.
Хвърли се към изхода и изведнъж замръзна на мястото си. Бе забелязал сноп светлина в коридора. Върна се обратно и уплашено прошепна на Сара.
— Това са те…
— Възможно е… Самолетът им се е приземил преди тридесетина минути. Прави каквото ти кажа.
Кристофър се помъчи да се успокои, но паниката му растеше.
— Най-напред, не изхождай от принципа, че са по-силни от нас — прошепна Сара. — Можем да се справим, нали?
Кристофър кимна в знак на съгласие, но си даваше сметка, че и тя се страхува.
— Ще привлека вниманието им.
— Но ти не можеш да се изправиш срещу тях сама.
— Нямаме избор. Това са професионалисти. Така че ти нямаш никакъв шанс срещу тях. А междувременно вземи диктофона. Това е доказателство за Лазар, в случай че… Накратко, вземи го и ми подай някаква книга.
— Какво?
— Книга!
Кристофър не разбираше как щяха да излязат живи от тази дупка, нито пък какво щеше да прави Сара с книгата, но изпълни искането ѝ. В това време Сара взе лампата, която бе върху бюрото, и откъсна със зъби парче плат от абажура. След това издърпа една от четирите метални пръчици, които придържаха плата. Без да се обръща, взе книгата, която ѝ подаваше Кристофър, притисна пръчицата между страниците ѝ, като я остави да стърчи, и с рязко движение я пъхна в контакта. Поради късото съединение от контакта изскочи пламък и от коридора се дочу гърменето на много крушки.
— Тъмнината ще е предимство за нас. Ще ти дам време да ги заобиколиш…
— Сара — прошепна Кристофър и сложи ръката си върху нейната: — Ако не успея… заклевам те… спаси Симон!
Тя мразеше да дава обещания, които може би нямаше да удържи. Но дълбоко в душата си се закле да стори всичко по силите си. Трябваше да успокои Кристофър.
— Та това са само човешки същества! А и няма как да са въоръжени… Не забравяй това. Щом изляза, легни на земята и се плъзгай по корем. Гледай да се качиш горе, на партера. А после не ме чакай, а тичай към военната база. Ще се намерим там.
Кристофър мълчаливо се съгласи. Сара му хвърли последен поглед, в който той видя блясъка на една неизказана дума, но тя не промълви нищо, а се приближи до вратата.