Нито Сара, нито Кристофър бяха чували да се говори за този случай, но и двамата осъзнаха съответствието между видението на пациента и мита.
— Стигаме до последната част на текста — заяви Кристофър. — Отговорът, който търсим, трябва да е тук.
— Днес съществуването на това колективно несъзнавано е доказано и аз настоявам, че това е така не само у шизофреници и у хора, засегнати от ментални смущения, а при всички човешки същества. Давате ли си сметка, че ние, събралите се около тази маса, сме пълни със следи от общото ни минало? Всички хора, които срещаме по улиците, съседите ни, човекът на опашката в супермаркета или на седалката до нас в метрото, всеки индивид, без да си дава сметка за това и отдал се на ежедневните си занимания, носи и пренася в себе си паметта на милиони години съществуване. Остава един въпрос: къде в нашия мозък е разположено това архаично несъзнавано? Дали е биологично кодирано в нашата ДНК като инстинкта за самосъхранение? Според Юнг този чисто физически подход не е най-правилният… Мозъкът служи само като биологично средство за първоначалните реминисценции. Колективното несъзнавано се предава от поколение на поколение чрез единствената същност, която ни надживява след смъртта и която се намира в най-дълбокия слой на нашето същество: душата. Но ние тук сме хора на разума, на науката, така че подобна хипотеза не ни е достатъчна. Трябват ни доказателства. Дали тази душа съществува? Къде се намира тя по време на живота ни? И най-важното: къде обитава преди раждането и след смъртта ни? Програма "Павор" позволи да усъвършенстваме един революционен апарат — графортекстът, който (благодарение на техниките за хипноза, подпомогнати от психотропната субстанция LS 34) може да декодира церебралните вълни (на същия принцип, чрез който някога са се декодирали радиовълните) и да ги трансформира в разбираеми образи, думи или понятни нам звуци.
Менталните регресии, на които подложихме нашите пациенти, ни позволиха да "върнем" човешката памет чак до създаването на Вселената и нейната първоначална песен, доказвайки хипотезите на Юнг за запазването на основополагащите за човешкия род събития в недрата на архаичното ни подсъзнание. Нашата амбиция, госпожи и господа, е да проведем революционен експеримент, който може да промени завинаги човешкото съществуване, като разкрием научно най-голямата загадка на съществуването ни: наличието и безсмъртието на душата. Но за тази цел имаме нужда от вашето оторизиране, за да използваме графортекста и да узнаем какво има… след смъртта.
44
Светлият кръг на фенера едва осветяваше лицата на Кристофър и Сара. Нито един от двамата не намираше необходимите думи, за да изрази ужасното си безпокойство.
— Това е чиста лудост — осмели се да каже най-сетне Кристофър.
— Лазар ще позвъни всяка минута. Не е моментът да разсъждаваме върху прочетеното.
Като светкавица Кристофър видя образа на баща си, седнал в креслото и четящ вестника си. Сякаш нищо не се е случвало…
А в това време в главата му са се въртели идеите за главозамайващите му експерименти. Как е успявал да се крие, да не показва нищо?!
Кристофър погледна часовника си. Бе готов. Двамата мълчаливо зачакаха, а в мислите им неотлъчно витаеше призракът на "Проект 488". Когато телефонът звънна, Кристофър го вдигна веднага.
— Открихте ли верния отговор? — попита тутакси Лазар.
— След като ви дам информацията, която искате, къде ще намеря Симон?
— Ще ви дам адреса на едно уединено място. Той ще бъде там и ще ви чака.
Кристофър облиза устните си.
— Най-сетне намерихме в бюрото на баща ми материал, който съдържа документи, разкриващи истинската същност на "Проект 488". Имахте право… Ще ви прочета текста. Би трябвало той да ви разкрие всичко и да признаете, че е автентичен.
— Слушам ви — отсече Лазар с уморения си болнав глас.
Кристофър си пое дълбоко въздух и прочете на Лазар целия текст и бележките към него. Последва дълго мълчание. Кристофър гледаше Сара, а сърцето му щеше да изхвръкне от гръдния му кош, докато очакваше каква ще е присъдата на похитителя на Симон.
— Душата… — повтори Лазар. — Значи баща ви се е опитвал да докаже съществуването ѝ… Да, той бе боклук, долен човек, но бе гениален. По тази причина бяха му предоставили всички средства, за да постигне целта на проучванията си.