— Какво е това?
Едуард въздъхна.
— Говори или болката, която усещаш сега, ще е нищо пред тази, която ще усетиш тепърва — каза той заплашително и вдигна крак над счупения крак на баща си.
Старецът се намръщи и вдигна ръка, в знак че се предава.
— Добре. Зад теб, под бюрото, има шкаф. Отвори го — каза Едуард.
— И там ли има плик капан?
— Не. Не бях предвидил, че някой ще дойде чак тук.
Кристофър отвори шкафа предпазливо. Намери само бутилка алкохол и кутия с пури.
— Подиграваш ли се с мен?
— Дай ми бутилката уиски и кутията с пури!
— Говори! — пламна Кристофър.
— Не си създаден за палач, Кристофър. А аз живях във време, когато всеки от нас бе подготвен да понася страдания, за да не издаде тайните си. Дай ми бутилката, чаша и пура, за да облекча болките си, и ще говоря.
Кристофър не преставаше да брои секундите, разделящи го със Симон, когото бе оставил на милостта на бездушния убиец. Хванат в клопката на заложник, той напълни чаша уиски и я постави безцеремонно до баща си. Той я взе с несигурната си ръка и пое глътка от кехлибарената течност. Кристофър го наблюдаваше, изгарящ от нетърпение.
— Ще ти дам пура, ако говориш — каза той на баща си с пропит от презрение глас.
Баща му остави чашата до себе си и въздъхна облекчено.
— Нещата, които взе от мен, са медицинските и психологическите данни за Пациент 488 в "Гаустад" от хиляда деветстотин седемдесет и седма година насам. Кръвните му анализи всеки месец, ежедневното му поведение, състоянието му, когато е рисувал тези фигури.
— Ти ли го наблюдаваше?
— Да…
— Ас каква цел? Какво търсеше? Побързай!
— Изследванията, които направихме, и получените резултати надминаваха всичко, което можеш да си представиш, Кристофър — започна Едуард, сякаш бе точно изчислил колко може да чака синът му. — Така че изследванията заслужават жертвите ни.
— Какви са тези изследвания, които струват колкото смъртта на жена ти и внука ти?!
— Пура — помоли Едуард.
— Отговори!
Едуард извърна глава.
Кристофър ритна баща си по крака и той изкрещя от болка. Но след това отново потъна в мълчание с предизвикателен израз на лицето. Кристофър отстъпи. Взе една пура и запалката, която бе в кутията, и ги хвърли на баща си. Той ги взе, запали пура и издуха облаче дим.
— А сега говори. Какво е това проклето откритие, за което искаше да знае Лазар?
Спирала от дим скри за момент Едуард от очите на Кристофър. А когато облачето изчезна, лицето на стареца вече не бе същото.
— Последиците от това, което видях и разбрах, са, че вече не мога да гледам по нормален начин на нито едно човешко същество… Това е резултатът от нашите изследвания… Всеки път, когато видя, някой, си казвам "Само ако знаеше…"
За първи път Кристофър забеляза у баща си изражение, което не познаваше. Погледът му се бе оживил… В него гореше някаква страст… пламъче, което бе крил от тях под маската на безразличие и враждебност. Кристофър може би все още имаше шанс да научи това, което Лазар искаше да узнае, но трябваше да прояви много гъвкавост, за да накара баща си да сгреши.
— Ако знаеше какво?
Едуард дръпна отново от пурата и не обърна никакво внимание на въпроса на сина си. Кристофър запази спокойствие и продължи:
— Ти каза "нашите изследвания". Мислех, че си сам…
Едуард погледна едва забележимо към някаква точка над бюрото и после сведе отново очи.
Свикнал в професията си да наблюдава реакциите на хората, които интервюираше, Кристофър забеляза тази подробност и на свой ред обърна поглед към покритата със снимки стена, която бе мярнал при влизането си. Там се виждаха антични сгради, които приличаха на гръцки, също и постройки в азиатски стил и със сигурност — египетски. Имаше и карта на съзвездията и дори снимки на скални рисунки в праисторическа пещера. Имаше и една по-различна снимка. Черно-бяла, забита над другите. На нея бяха трима мъже в бели престилки и с дебели рамки на очилата, характерни за шейсетте години.
Всички се усмихваха срещу обектива. Кристофър разпозна в младия мъж в центъра баща си.
— Каква е тази снимка? Кои са мъжете с теб?
Едуард се задоволи единствено да погледне безстрастно сина си.
— Дай ми бутилката уиски, твърде много ме боли.
— На тях ли се обади по телефона? — озъби се Кристофър, без да обръща внимание на думите му. — Какъв е този остров, за който говореше? И къде се намират останалите документи?