— Как смяташ да действаш, за да намериш изследванията на баща ти? Каза ми, че всичко е изгоряло…
— Той се обади на някого, преди да го изненадам в колибата. Като че ли работи за него. Онзи човек със сигурност е в течение на нещата. Ще го намеря и ще го накарам да говори. Независимо на каква цена.
— И какъв е планът ти?
Кристофър нямаше никаква представа по какъв начин щеше да намери тайнствения събеседник, но животът му и този на Симон зависеха от неговия отговор.
— Какво ще загубите, ако ме оставите да опитам? Аз съм разследващ журналист. Работата ми е да намирам онова, което хората искат да скрият. Имам контакти, средства, а и личен мотив да открия истината. Аз съм единственият ви шанс.
Кристофър чакаше отговора на Лазар с наведена под дулото на пистолета глава.
— Вземи телефона, Сергей — каза внезапно Лазар. — И изключи високоговорителя.
Едрият руснак изпълни заповедта, без да дръпне оръжието си от слепоочието на Кристофър. Размени няколко думи на руски с Лазар, а после остави телефона на масата и започна да рови във вътрешния си джоб.
— Ето какво ще направим — каза Лазар. — Давам ви седемдесет и два часа, за да ми донесете отговор. Толкова време ми остава да живея според лекарите.
"Седемдесет и два часа — невъзможно!" — помисли Кристофър.
— И за да сме наясно — продължи Лазар, — искам да узная какво са търсели чрез практическите експерименти върху мен и да разбера какъв е крайният резултат. Също така искам главата на човека, който и до днес ръководи операцията.
— Добре… Ще направя всичко каквото мога — прошепна Кристофър.
— Добре, но за да се подсигуря, ще задържа хлапето с мен.
Кристофър едва успя да вдигне очи към Симон, за да види как голямо парче тиксо запуши устата на детето. То се стресна и се събуди.
— О, не, не правете това! Не го правете!
Сергей заплаши Кристофър с оръжието си, а после покри лицето на Симон с качулка, докато малкото момче плачеше и се бореше.
— Не мърдай, мръсно хлапе, или ще усетиш болка, много силна болка!
— Симон, Симон, не мърдай, скъпи. Ще дойда да те взема скоро. Нали? Съгласен ли си? Господинът няма да ти стори зло, защото знае, че в противен случай няма да му дам това, което иска. Не мърдай, умолявам те, миличък.
Но Симон не го слушаше и крещеше, обзет от безкрайно отчаяние.
Сергей грабна детето, метна го на рамо и се накани да го изведе навън.
— Но… къде отивате?! — извика Кристофър и стана, за да ги последва.
Убиецът се задоволи да допре пистолета си до главата на малкото момче. Кристофър отстъпи крачка назад.
— Симон, кълна ти се, че ще те намеря където и да си! — извика той.
Сергей излезе и тресна външната врата.
— Умолявам ви, не причинявайте зло на Симон — проплака Кристофър в слушалката на телефона, който все така лежеше на масичката.
— Ще ви търся по този телефон — отговори му Лазар. — Но нека нещата са напълно ясни. Ако се опитате да водите преговори за освобождаването на Симон, без да ми донесете отговорите, които очаквам, ще го убия. Ясно ли е? Ако предупредите полицията или ако се опитате да ме откриете, Симон няма да живее нито час. Няма да рискувам да умра в затвора, защото съм имал желание да науча истината. Набийте си го добре в главата.
Кристофър не отговори.
— Ясно ли е?
— Да! Да!
Сергей се върна сам в къщата. Взе трупа на майката на Кристофър и го метна на рамо.
— Какво правите? — попита го умолително Кристофър.
— Отърваваме ви от тялото, за да не можете да разкриете какво се случи тази нощ тук — оповести Лазар. — Ще се свържа с вас след седемдесет и два часа. Опитайте се да научите това, което поисках от вас.
Сергей излезе през вратата с тялото на Маргьорит.
Скован от ужас, Кристофър не подскочи и дори не помръдна, когато входната врата се затвори с трясък. Намери сили само да погледне през прозореца на хола и видя камионетката на похитителя да се отдалечава със Симон.
Напълно съсипан, падна на колене.
Два часа по-късно Сара го намери проснат в един ъгъл на хола.
Тя коленичи до него и сложи нежно ръка на рамото му. Кристофър вдигна очи към нея. По-късно си спомни, че едната страна на лицето ѝ бе отекла, а устната ѝ — разкървавена.
— Какво стана? — попита тя.
Кристофър се огледа продължително наоколо, а после сведе очи.
22
Два часа по-рано в Минесота
Черната кола със затъмнени стъкла, марка "Додж", подскочи, когато колелата ѝ излязоха от шосе номер 90, по което се движеше, след като бе излязла от булевард "Колумб", и навлезе в широката частна алея с ели и прясно окосена трева от двете ѝ страни.