За него вярата в Бог бе загуба на време и признак на глупост. Един ден изненадал майка ми, която слагала малко разпятие в една кутия за бижута. Ударил я и я заплашил, че следващия път ще я разпъне на кръст като Христос.
Този път Марк не обърна внимание на негодуванието на студентите и надвика шепота им, като повиши глас:
— Както знаете, вярата е по-силна от страха. Тогава майка ми се престорила, че се отказва от вярата си. Но тайно всяка вечер ме караше да откривам чудесата на Господ Бог. И понеже баща ми бе изхвърлил всички религиозни книги, тя бе научила цели пасажи от Библията наизуст и ми ги рецитираше всяка вечер, преди да заспим, и двамата се молехме баща ми да се спаси от злото. За дванадесетия ми рожден ден моята майка ми подари Библия, която скрих така, че баща ми да не я намери никога.
Бизнесменът извади от джоба си книжка, не по-голяма от палец и малко по-дебела от книга джобен формат.
— Майка ми умря при автобусна катастрофа, когато бях на шестнадесет години.
Неволно Марк изпита вълнение. Овладя треперенето на гласа си и продължи разказа си.
— В продължение на четири години живях само с баща ми. На двадесет години си тръгнах от дома ни, защото го накарах да повярва, че съм си намерил работа като търговски пътник. Изглеждаше доволен, че започвам трудовия си път с труден занаят. А в действителност аз станах пастор в едно малко селце в Тексас. И това продължи, докато…
Марк въздъхна и продължи:
— Докато една вечер след службата, когато се прибирах у дома, на минаване през градската градина се натъкнах на банда негодници, които се канеха да изнасилят една девойка от моята енория. Ще ви излъжа, ако ви кажа, че не се уплаших. Треперех целият, когато им казах да я оставят на мира. Знаех какво ще ми се случи и те ми сториха точно това. Биха ме с железен прът и ме ритаха с подкованите си обувки, но девойката успя да избяга.
Марк знаеше, че лъже слушателите си в тази част на разказа, но още бе твърде рано да каже истината.
— В продължение на много дни бях в кома, но Бог пожела да се събудя. В мига, когато отворих очи, бях сигурен в едно: че вместо да моля Бога за помощ, аз трябваше да му помогна да изпълни мисията си на земята. Беше хиляда деветстотин петдесет и шеста година, разгарът на Студената война, и ЦРУ надминаваше себе си в битката срещу руснаците. Знаех, че моето място е там, за да помогна на Бог да защити американския народ.
Марк се канеше да продължи, когато усети вибрации в гърдите си. Бе сигурен, че е изключил мобилния си телефон.
— Работих в агенцията двадесет и три години, когато баща ми почина и ми завеща фирмата си. Тя междувременно бе станала двадесет и втората по значимост в Съединените щати. Бог ми показваше пътя. Притежавах богатство, което ми помагаше да разпространявам евангелието сред голям брой хора. Напуснах ЦРУ и поех бащиния факел. Посветих голяма част от печалбите си за…
За първи път в живота си Марк спря по средата на лекцията си. Телефонът бе започнал отново да вибрира. И изведнъж той осъзна, че вибрациите идваха от левия му джоб. От телефона, чийто номер знаеше само един човек. Видя учудените погледи на студентите, които не разбираха защо лекторът бе замълчал по средата на изречението си.
Той вдигна ръка, за да се извини, и без да каже дума, напусна сцената.
Извади телефона от джоба си, мина покрай смаяния си асистент и доайена, вдигна пръст, за да им каже да го оставят на спокойствие, и натисна зелената слушалка.
— Какво става, Натаниел?
23
Стиснал глава с ръце като в менгеме, Кристофър седеше на ръба на дивана и не помръдваше. Едва бе събрал сили да разкаже на Сара драмата, разиграла се в дома на родителите му. А после бе млъкнал и не помръдваше от мястото си. Сара го наблюдаваше мълчаливо. Нямаше нужда да го разпитва, за да разбере, че все още вижда последния поглед на майка си, преди да бъде убита, и все още чува виковете на отведения насила Симон. И най-вече — че умира от мъка, защото не е могъл да предотврати станалото.
Седна до него на дивана и сложи ръка върху неговата. Той я стисна силно. Причиняваше ѝ болка, но тя не каза нищо. Не помръдна. Държеше го здраво и искаше да му вдъхне смелост. Защото бе човек, преобърнал целия си живот, за да отглежда дете, което не бе негово. Сега той имаше нужда от нея повече от всеки друг на света. Кристофър пусна ръката ѝ.
— Имаме седемдесет и един часа — каза тя.
Той предпазливо хвърли поглед към нея.
— Ние?
Тя само кимна леко с глава.
— А сега ме слушай… Ако искаш да спасиш Симон, трябва да забравиш всичко, което си чул и видял днес. Той се нуждае от цялата ти интелигентност и цялата ти воля.