Кристофър прехапа устни. Чувстваше се тъй слаб, толкова ненужен.
Сара погледна раната на челото му, която отново бе започнала да кърви.
— Къде държаха лекарствата родителите ти?
— Горе, в банята.
След минута Сара слезе и почисти сръчно раната.
— Не знам какво да правя — заекна Кристофър. — Как иска Лазар да открия нещо, което той не е открил двадесет години? Та това е невъзможно! Невъзможно! Баща ми е държал резултатите от всичките си изследвания в колибата, която изгоря. А и не знам къде е този проклет остров!
— За какъв остров говориш?
Кристофър си даде сметка, че е изпуснал някои неща по време на разказа си.
— Баща ми говори с някого по телефона, преди да се озова лице в лице с него в скривалището му. Каза му, че останалата част от документите се намират на острова, където са се състояли експериментите, и че те трябва да се вземат оттам или да се унищожат. Само че кой остров?! Откъде да знам?! Нямам никаква представа…
В гнева си Кристофър удари стената с юмрук. Сара не помръдна, а продължи да почиства раната. В края на краищата, предпочиташе да го гледа как се гневи, вместо как седи безволев и безсилен.
— За момента нека памукът остане върху раната. Няма да оставяме никакви следи тук — каза тя и стана.
— Защо? Къде отиваме?
— Баща ти е предупредил някого какво става и не го е направил, за да ни осигури спокойствие. Да не говорим за полицията, която ще разследва пожара на колибата. Така че твърде скоро ще ни затрупат огромни грижи. Не трябва да оставаме тук. Отиваме на хотел и там с отпочинали глави ще мислим какво да правим.
Кристофър прие помощта на Сара да се изправи.
— У теб ли е всичко необходимо? — попита го тя. — Документите ти, пари? Не знам докъде ще ни доведе всичко това…
Кристофър кимна с глава.
— Тогава да вървим.
Преди да прекрачи прага, Кристофър хвърли последен поглед на хола. В главата му затанцуваха хиляди спомени. Видя майка си с вечната ѝ престилка, щастлива, че сервира хубаво ястие; себе си и брат си като малки, играещи си с колички върху паркета, а малко по-късно и Симон, който отваря сложените под елхата коледни подаръци под доброжелателния поглед на Марьорит, щастлива, че семейството се е събрало.
— Кристофър… — обади се Сара.
Той кимна, за да ѝ покажа, че я е чул, и затвори вратата на къщата. Вътре останаха само спомените му.
24
Марк Дейвисбъри слезе по стълбите на централната сграда с бързи ситни стъпки, а асистентът му Джонас го следваше по петите.
Като видя шефа си, шофьорът хвърли цигарата и побърза да му отвори вратата. Бизнесменът нахълта в колата и блъсна вратата. Джонас се настани от другата страна на седалката. Бе притеснен от поведението на шефа си, който нямаше навика да реагира така припряно.
— Става въпрос за "Проект 488" — каза Дейвисбъри, като разхлаби възела на връзката си.
Сега вече Джонас долови тревогата му.
— Мога ли да ви питам какво…
— Току-що ми се обади Натаниел Евънс — по спешност, от скривалището си — прекъсна го Дейвисбъри. — Преследваше го вторият му син Кристофър — по заповед на Лазар. Той се страхува, че подобно на Адам, Кристофър е попаднал на документи, чрез които може да се локализира островът, където са проведени първите експерименти… И че всичко може да се разкрие, преди да сме приключили.
— Момент. Защо се страхувате, че ще открият центъра, намиращ се на острова? Та там вече няма нищо. Всичко бе опразнено след официалното прекратяване на програмата.
Дейвисбъри поклати глава.
— Евънс току-що ми призна, че не е сигурен дали е унищожил всички доказателства.
— Какво? Но това…
— Мълчете, Джонас. Не можете да се поставите на мястото на тези хора. Когато през хиляда деветстотин седемдесет и седма година избухна скандалът около проекта "МК-Ultra", правителството поиска да се заличат всички доказателства в досието. При това — възможно най-бързо. Евънс и колегите му разбраха горе-долу от днес за утре, че центърът ще бъде затворен. Настана паника. Военните дебаркираха там и им заповядаха да напуснат мястото начаса. Евънс и екипът му взеха всичко каквото можаха, но в бързината вероятно са забравили някои неща.
— А армията не разчисти ли след тях?
— Да. Само че Евънс им е показал само горната част на сградата — онази, в която се провеждаха "официалните" експерименти.
Сега вече Джонас осъзна каква огромна опасност бе надвиснала над бъдещето им.
— По дяволите!