— Аз ще карам — реши Сара и без да чака Кристофър да отговори, слезе от колата и зае мястото му.
Зад тях, на една кола разстояние, бяха Джоана и Хоткинс. Прекалено нетърпелив да пристъпи към действие, бившият морски пехотинец отвори вратата на колата си и се приготви да слезе, от страх че мишените им ще изчезнат. С периферното си зрение Сара го забеляза, но си каза, че сигурно е някой изгубил търпение шофьор. Седна зад волана и настигна редицата коли пред тях. След час излязоха от А40 и поеха по отклонението за Брайз Нортън. Минаха по мост над магистралата и поеха по очукан и тесен междуселски път, който криволичеше между горички и поля. Сара включи фаровете. Все още не се бе стъмнило, но здрачът затрудняваше видимостта в този участък от пътя без осветление и с дървета от двете страни.
— Мисля, че имаме проблем — прошепна Сара.
— Какво?!
— Колата зад нас бе в задръстването на една кола разстояние. И единствено тя се отклони за Брайз Нортън…
— Може би и те отиват към летището.
— Мъжът, който кара колата, реагира доста странно, когато слязох, за да се преместя на шофьорското място.
Сара бе нащрек и предпазливо поглеждаше в огледалото за обратно виждане. Ето защо не бе особено изненадана, когато колата грубо се залепи за тях. Натисна газта и скоростта принуди Кристофър да се залепи за седалката.
— Дръж се здраво! — заповяда тя.
Двете коли се докосваха при скорост 110 километра в час, а в този участък имаше ограничение 70 километра. Най-малкото невнимание щеше да предизвика падане в канавката с фатален изход. Джоана се опита да пресече пътя на Сара, но Сара успя да запази малката си преднина. Предоставяйки цялата си мощ, моторът почти виеше.
— Кои са тези? — изкрещя Кристофър.
Сара погледна джипиес устройството. Оставаха им два километра до базата. А тяхната кола не бе толкова мощна, колкото тази на преследвачите им.
— Ако ни спрат — умираме! Дръж се здраво!
Кристофър се вкопчи в дръжката над главата си и притисна стъпалата си към пода. Сара удари спирачка. Този път колата хвърли Кристофър напред, а коланът преряза гърдите му. Гумите изквичаха, сякаш щяха да подпалят асфалта.
Колата на преследвачите им забави ход на няколко метра от тях. Сара даде заден и отклони колата към живия плет от дървета и храсти.
— Щом спра, пресичаш горичката и тичаш, докато стигнеш летището!
Кристофър нямаше време да поиска обяснение, защото Сара блъсна колата в растителността покрай пътя и откачи колана му.
— Върви! Ще те настигна!
Кристофър изскочи от колата и се хвърли в шубрака, пазейки лицето си с ръце. Джоана и Хоткинс видяха как Сара излиза от колата и изчезва в храстите. Зад тях се простираха обширни ливади, които под слънцето за миг проблясваха като езеро.
Като излезе на открито, Сара видя в далечината Кристофър, който тичаше право напред. Втурна се след него, но след няколко метра отново се скри в горичката.
Джоана и Хоткинс изскочиха едновременно от храсталака и като видяха силуета на Кристофър, го подгониха начаса. Приклекнала в гъсталака, Сара ги изчака да минат. Хоткинс тичаше пръв, Джоана го следваше по петите. Сара се измъкна внимателно от укритието си и хукна след тях. Догони бързо Джоана, която, чувайки стъпки зад гърба си, се обърна. Без да ѝ даде време да реагира, Сара я ритна силно в кръста и я събори на земята. Хоткинс се обърна, но остави партньорката си да се оправя сама, за да се заеме с втората им мишена. Сара яхна Джоана и се опита да ѝ нанесе няколко удара по лицето, но убийцата с демонстративно майсторство отбиваше всеки един. Накрая се завъртя по неподражаем начин и събори Сара по гръб.
Кристофър бе вече далеч напред и скоро видя на стотина метра пред себе си светлини. Летището! Почти бе стигнал! Но след ентусиазма последва паника, когато чу на няколко метра зад гърба си учестено дишане. Хвърли поглед назад и в полумрака пред очите му изплува заплашителното лице на Хоткинс.
— Няма да стигнеш! — извика бившият морски пехотинец. Имаше акцент на американец, жител на Средния Запад.
Този път Кристофър не можеше да разчита Сара да го спаси. С последна надежда да изненада противника си, неочаквано смени посоката и хукна към храстите, за да излезе отново на пътя. А на няколкостотин метра по-назад, прикована към земята, Сара се защитаваше, но не успяваше да пречупи противничката си, която я стискаше за гърлото. С края на пръстите си успя да вземе един камък и удари Джоана. Но тя забеляза опасността и притъпи удара с рамото си. Това движение обаче я принуди да наведе глава и Сара използва случая, за да забие палеца си в окото ѝ. Джоана извика от болка, пусна Сара, загуби равновесие и политна назад. Гъвкавата Сара се изправи живо и я ритна в главата, от което Джоана загуби съзнание.