Бош поклати глава.
— Ще ми кажеш онова, което искам да чуя, само за да се измъкнеш жив оттук. Само че няма смисъл, Харди. Вече е късно. Минахме този момент. Дори наистина да си признаеш, показанията ти няма да издържат. Защото са изтръгнати под заплаха. Много добре го знаеш.
Бош дръпна затвора на глока и вкара патрон в цевта.
— Не ми трябва тъпото ти признание. Искам доказателства. Искам трофеите ти.
— Какви трофеи?
— Ти пазиш разни неща. Всички вие пазите разни неща. Снимки, сувенири. Ако искаш да се измъкнеш жив, кажи ми къде си ги скрил.
Зачака. Харди мълчеше. Бош отново опря дулото в гърдите му и насочи пистолета под ъгъл.
— Добре, добре — отчаяно каза Харди. — Съседната къща. Всичко е в съседната къща. Баща ми притежаваше и двете. Купих я под фалшиво име. Иди и се увери сам. Ще намериш всичко, което ти трябва.
Бош впери поглед в него.
— Лъжеш ли, умираш.
Прибра пистолета в кобура и започна да се надига.
— Как да вляза?
— Ключовете са на плота в кухнята.
Странната усмивка отново се появи на лицето му. Само преди малко отчаяно се мъчеше да спаси живота си, а сега се усмихваше. Бош осъзна, че това е от гордост.
— Иди да провериш — подкани го Харди. — Ще станеш прочут, Бош. Залови проклетия рекордьор.
— Така ли? Колко са?
— Трийсет и седем. Изкопах трийсет и седем гроба.
Бош беше предполагал, че жертвите са много, но не и чак толкова. Запита се дали Харди не преувеличава като част от една последна манипулация. Кажи каквото и да било, признай каквото и да било, само се измъкни жив. Достатъчно му беше да оцелее в тази ситуация, след което можеше да предприеме следващата трансформация от неизвестен убиец в публична фигура, обект на възхищение и страх. В име, вдъхващо ужас. Бош знаеше, че при тази порода това е част от процеса на задоволяване. Харди вероятно беше живял в очакване на момента, когато ще стане известен. Такива като него си фантазираха подобни неща.
С едно плавно и бързо движение Бош извади глока от кобура и го насочи към Харди.
— Не! — извика Харди. — Сключихме стелка!
— Не сме сключвали нищо.
Дръпна спусъка. Чу се металното щракане на ударника и тялото на Харди трепна като простреляно, но в цевта нямаше куршум. Пистолетът беше празен. Беше го изпразнил в стаята.
Бош кимна. Харди се беше хванал на въдицата. Никое ченге нямаше да вкарва патрон в цевта, защото никое ченге не би оставило цевта празна. Не и в Ел Ей, където двете секунди, нужни за зареждането, могат да ти струват живота. Това беше просто част от играта. За всеки случай.
Наведе се и обърна Харди по корем. Постави пистолета на гърба му и извади от джоба си две ленти тип котешко езиче. Омота едната около глезените му, като ги стегна здраво, след което върза и ръцете му, за да може да свали белезниците. Имаше чувството, че няма да ескортира лично Харди до затвора, и не искаше да губи екипировката си.
Изправи се и закачи белезниците на колана си. Бръкна в джоба на сакото си и извади шепа патрони. Махна пълнителя на пистолета и започна да го зарежда. Когато приключи, пъхна пълнителя в дръжката и вкара патрон в цевта, след което прибра пистолета в кобура.
— Винаги дръж един в цевта — каза той на Харди.
Вратата се отвори и Чу влезе в дневната с лаптоп в ръка. Погледна към лежащия на пода Харди. Нямаше представа каква постановка е изиграл Бош.
— Жив ли е?
— Да. Дръж го под око. Току-виж се опитал да се прави на кенгуру.
Отиде в кухнята и намери ключодържателя на плота. Върна се в дневната и се огледа, като се мъчеше да измисли как да обездвижи Харди, докато с Чу обсъдят навън как да продължат оттук нататък. Преди няколко месеца имаше един срамен случай със заподозрян за грабеж, на когото бяха лепнали прякора Кенгуруто. Ченгетата бяха вързали ръцете и краката му и го бяха оставили на пода на банката, за да търсят друг заподозрян, за когото се смяташе, че е в сградата. Петнайсет минути по-късно полицаи от друга кола видяха мъж, подскачащ по улицата на три преки от банката.
Накрая на Бош му хрумна идея.
— Хвани края на канапето.
— Защо? — попита Чу.
Бош посочи края.
— Вдигни го.
Повдигнаха канапето и го обърнаха върху Харди. То го покри като палатка и беше почти невъзможно пленникът им да стане с вързани ръце и крака.