Бош разпери ръце, за да покаже, че това е всичко. Не разполагаше с повече. Райдър дълго мълча и накрая зададе въпроса, който той очакваше.
— Винаги си ме учил да питам къде са дупките. „Погледни становището си и намери дупките. Защото, ако не ги намериш, адвокатът ще го направи вместо теб.“ И тъй, Хари, къде са дупките?
Бош сви рамене.
— Несъответствието във времето е дупка. Не разполагаме с нищо, което да доказва, че Макуилън е бил в стаята на Ървинг. Всички отпечатъци вътре и по стълбата бяха пуснати през компютъра. Макуилън щеше да излезе.
— Как обясняваш несъответствието във времето?
— Преценявал е мястото. Тогава го е забелязал очевидецът, а не когато се е върнал.
Райдър кимна.
— Ами белезите по рамото на Ървинг? Могат ли да се сравнят с часовника на Макуилън?
— Възможно е, но това няма да е достатъчно доказателство. Може да изкараме късмет и дори да открием ДНК по часовника. Но си мисля, че голямата дупка в случая е самият Ървинг. Защо изобщо е отишъл в хотела? Историята с Макуилън разчита на шанса. Таксиметров шофьор вижда Ървинг. Казва на Макуилън. Дълбоко спотаеният гняв и обидата вземат връх. След края на смяната Макуилън грабва работен гащеризон и тръгва към хотела. Качва се по стълбата, успява по някакъв начин да се добере до стаята на Ървинг и го удушава. Съблича тялото и сгъва прилежно дрехите му, но пропуска едно копче на пода. После го хвърля през балкона и всичко прилича на самоубийство. На теория изглежда правдоподобно, но какво е правил там Ървинг? Среща ли е имал? Чакал ли е някого? И защо е оставил вещите си — портфейл, телефон и всичко останало — в сейфа? Ако не отговорим на тези въпроси, ще останем с толкова голяма дупка, че можем да прекараме и слон през нея.
Райдър кимна и попита:
— И какво предлагаш да правим?
— Ние няма да правим нищо. Аз ще продължа да работя. Но и ти, и шефът трябва да знаете, че колкото повече напредва разследването, толкова повече се доближаваме до съветника. Ако притисна Робърт Мейсън и разбера защо е започнал да насажда шофьорите на „Б & У“, може да се стигне направо до самия Ървин Ървинг. Шефът трябва да е наясно с това.
— Ще му кажа. Това ли е следващият ти ход?
— Още не съм сигурен. Искам да знам колкото се може повече, преди да се заема с Макуилън.
Райдър стана. Нямаше търпение да си тръгне.
— Връщаш ли се? — попита тя. — Искаш ли да повървим?
— Не, тръгвай — отвърна Бош. — Смятам да проведа няколко телефонни разговора.
— Добре, Хари. Успех. И да се пазиш.
— Да, ти също. Да се пазиш там горе.
Тя го погледна. Знаеше, че има предвид десетия етаж на КНП. Усмихна се и той й отвърна с усмивка.
20
Бош седна отново на пейката и събра кураж. Извади телефона и се обади на Ана Стоун. Беше му дала номера на мобилния си телефон, когато се разделиха в понеделник вечерта.
Тя отговори веднага, въпреки че номерът му беше скрит.
— Хари Бош е.
— Помислих си, че може да си ти. Има ли нещо ново?
— Не, днес работя по друг случай. Партньорът ми обаче се опитва да открие онзи Чил.
— Добре.
— Нещо ново при теб?
— Не, все същата добра работа, която вършим винаги.
— Радвам се да го чуя.
Последва неловко мълчание, но накрая той се престраши.
— Довечера дъщеря ми ще учи при една приятелка, така че съм свободен. И се питах… така де, знам, че е много скоро… но исках да се видим и ако нямаш нищо против, да вечеряме отново заедно.
— Ами…
— Добре, няма значение. И без това се обаждам в последния момент. Аз ще…
— Не, не, просто в сряда и четвъртък вечерта имам сеанси.
— Не правите ли почивка за вечеря?
— Да, но е много кратка. Виж какво, става ли да ти се обадя малко по-късно?
— Да, но не е нужно да пренебрегваш…
— Искам да се видим, но трябва да поверя дали някой ще се съгласи да си разменим смените. Става ли да ти звънна след малко?
— Разбира се.
Бош й каза номера си и затвори. Стана, потупа Чарли Чаплин по рамото и тръгна към изхода.
Когато се върна в отдела, Чу работеше на лаптопа и не вдигна глава, когато той влезе в кабинката.