— Съжалявам — каза той. — Трябваше да докладвам на някои хора.
— Няма проблем. Обадих се в работата. Ще ме заместят за цялата нощ, ако е необходимо.
— Добре. В такъв случай предполагам, че знаете защо сте тук. Исках да си поговорим за неделя вечерта. Мисля, че трябва да ви запозная с правата ви, за да ви защитя и да направя тази среща официална. Дойдохте доброволно, но имам навика винаги да казвам на хората в какво положение се намират.
— Да не би да казвате, че съм заподозрян в убийство?
Бош забарабани с пръсти по масата.
— Трудно е да се каже. Първо искам някои отговори от вас, после ще си направя изводите.
Отвори папката и извади първия лист. На него имаше разпечатка на конституционните права на Макуилън, сред които и правото на адвокат по време на разпита. Бош ги прочете на глас и го помоли да подпише. Подаде му химикалка и бившето ченге и настоящ таксиметров диспечер подписа без колебание.
— И тъй — рече Бош, — още ли желаете да сътрудничите и да ми разкажете за неделя вечерта?
— До най-важното.
— И какво е най-важното?
— Още не знам, но зная правилата на играта. Минало е време, но някои неща си остават същите. Вие сте тук, за да ме накарате да се разприказвам и да ме тикнете на топло. Аз съм тук само защото имате някакви погрешни представи, и ако мога да ви помогна, без да си насаждам топките на ръждиви пирони, ще го направя. Това е най-важното.
Бош се облегна назад.
— Помните ли ме? — попита той. — Помните ли името ми?
Макуилън кимна.
— Разбира се. Помня всеки от онази комисия.
— В това число и Ървин Ървинг.
— Естествено. Човекът на върха винаги се радва на най-голямо внимание.
— Е, аз бях човек на дъното, така че нямах много думата. Но въпреки всичко си мислех, че ви прецакаха. Имаха нужда от изкупителна жертва и избраха вас.
Макуилън сплете пръсти на масата.
— След толкова години това вече не означава нищо за мен, Бош. Така че не си правете труда да изразявате съчувствие.
Бош кимна и се наведе напред. Макуилън искаше да играе по трудния начин. Беше или достатъчно умен, или достатъчно тъп, за да си мисли, че може да излезе от положението без помощта на адвокат. Бош реши да му даде точно онова, което си търсеше.
— Добре, тогава да прескочим въведението. Защо хвърлихте Джордж Ървинг от балкона на хотела?
На лицето на Макуилън заигра тънка усмивка.
— Преди да проведем този разговор, искам някои гаранции.
— Какви гаранции?
— Че няма да има обвинения за оръжието. Нито за някои от дребните неща, за които ще ви кажа.
Бош поклати глава.
— Казахте, че знаете правилата на играта. В такъв случай сте наясно, че не мога да сключвам подобни сделки. Това е работа на прокуратурата. Мога да им кажа, че сте сътрудничили. Мога дори да ги помоля да не ви натискат. Но не мога да сключвам сделки и мисля, че го знаете.
— Вижте, вие сте тук, защото искате да разберете какво се е случило с Джордж Ървинг. Аз мога да ви кажа. И ще ви кажа, но не и без тези условия.
— Имате предвид пистолета и дребните неща, каквито и да са те.
— Точно така, само някои глупости, които се случиха между другото.
Бош не разбираше смисъла на всичко това. Ако Макуилън признаеше, че е убил Джордж Ървинг, обвиненията за неща като носене на скрито оръжие щяха да бъдат второстепенни и без значение. Фактът, че беше загрижен за тях, говореше, че ще отрече да е виновен с каквото и да било за смъртта на Ървинг.
Това поставяше въпроса кой кого разиграва и Бош трябваше да е сигурен, че е отгоре.
— Мога да обещая единствено, че ще се застъпя за вас — каза той. — Разказвате ми какво е станало в неделя през нощта и ако е вярно, ще си затворя очите за дребните неща. Това е най-доброто, което мога да направя в момента.
— Май ще трябва да повярвам на думата ви.
— Имате думата ми. Може ли да започваме?
— Вече започнахме. И отговорът ми е, че не съм хвърлял Джордж Ървинг от балкона на „Шато Мармон“. Той сам се хвърли.
Бош се облегна назад и забарабани по масата.
— Стига, Макуилън, нима очаквате да ви повярвам? Кой изобщо би ви повярвал?
— Не очаквам нищо от вас. Просто ви казвам, че не съм го направил. Цялата ви версия е погрешна. Имате някакви предубедени идеи, вероятно примесени с малко косвени доказателства, свързвате всичко и стигате до извода, че аз съм го убил. Само че не съм го направил и не можете да докажете, че не е така.