Замълча, за да й даде възможност да осъзнае с какво разполага и какво знае.
— Чад е идвал, защото е трябвало да му кажете нещо, нали?
— Това е нелепо!
— Нима? Може би трябва да говоря с Чад, да го попитам какво му е било казано, когато в неделя следобед му е изпратен самолетен билет.
— Оставете Чад на мира. Много му се събра.
— Тогава вие говорете, Дебора. Защо криете? Не може да става дума за пари. Проверихме застрахователните полици. Всички са напълно нормални, няма клаузи в случай на самоубийство. Ще си получите парите независимо дали сам е скочил, или не.
— Не е скачал! Ще се обадя на Ървин. Ще му кажа какви ги говорите.
Тя понечи да стане.
— Казали сте на Джордж, че го напускате, нали? Затова ли е използвал датата на годишнината ви като комбинация на сейфа? Затова ли е скочил? Синът му заминава, а сега и вие си тръгвате. Вече е изгубил приятеля си Боби Мейсън и единственото, което му е останало, е да работи като пласьор за баща си.
Тя опита онова, което Бош винаги беше смятал за последната и най-добра защита на една жена — започна да плаче.
— Проклетник! Ще унищожите репутацията на един добър човек. Това ли искате? Това ли ще ви накара да се почувствате щастлив?
Дълго време Бош не отговори.
— Не, госпожо Ървинг. Няма да ме направи щастлив.
— Искам да си вървите. Днес погребах съпруга си и искам да се махнете от дома ми!
Бош кимна, но не направи опит да стане.
— Ще си тръгна, когато ми разкажете историята.
— Нямам история!
— В такъв случай Чад има. Ще го изчакам.
— Добре, вижте, Чад не знае нищо. Той е на деветнайсет. Още е момче. Ако говорите с него, това ще го съсипе.
Бош осъзна, че тя прави всичко това заради сина си, за да не разбере, че баща му сам е сложил край на живота си.
— В такъв случай говорете вие. Последна възможност, госпожо Ървинг.
Тя стисна облегалките на стола си и наведе глава.
— Казах му, че с брака ни е свършено.
— И той как го прие?
— Зле. Изобщо не го очакваше, защото не беше забелязал в какво се е превърнал. В опортюнист, бирник, пласьор, както сам казахте. Чад замина и аз също реших да се махна. Няма друг мъж. Просто вече нямаше причина да оставам. Не бягах при някого или нещо. Бягах от него.
Бош се наведе напред с опрени на коленете лакти, за да придаде по-задушевен вид на разговора.
— Кога му казахте това?
— Седмица преди смъртта му. Разговаряхме всеки ден, но аз не промених решението си. Казах му да извика Чад, ако не иска аз да отида при него и да му кажа. И той уреди пътуването му в неделя.
Бош кимна. Всички детайли заставаха по местата си.
— А съветникът? Той знаеше ли?
— Не мисля. Не съм му съобщавала, а след това изобщо не е ставало дума за това. Когато дойде тук и ми каза, че Джордж е мъртъв, не спомена нищо. Не каза нищо и на погребението.
Бош знаеше, че е възможно Ървинг да премълчава и да чака да види в каква посока ще тръгне разследването. В дългосрочен план нямаше значение какво знае Ървинг и кога го е научил.
— Какво ви каза Джордж в неделя вечерта, преди да излезе?
— Вече ви казах. Че излиза да покара. Само толкова. Не ми каза къде отива.
— Заплашвал ли е да се самоубие през седмицата преди смъртта си?
— Не.
— Сигурна ли сте?
— Разбира се, че съм сигурна. Не ви лъжа.
— Казахте, че сте говорили по темата няколко вечери. Той не прие ли решението ви?
— Не, естествено. Каза, че няма да позволи да го напусна. Аз му казах, че няма избор. И че се махам. Че съм готова. Решението ми не беше прибързано. Бракът ни от доста време беше лишен от любов. Започнах да планирам раздялата в деня, в който Чад получи писмото, че е приет в университета.
— Има ли къде да отидете?
— Имам място, кола, работа — всичко.
— Къде?
— В Сан Франциско. Близо до Чад.
— Защо не ми казахте това от самото начало? Какъв смисъл имаше да го криете?
— Заради сина ми. Баща му беше мъртъв и не беше ясно как е станало. Не му трябваше да научава, че бракът на родителите му е бил към края си. Не исках да го натоварвам и с това.
Бош поклати глава. Явно изобщо не я беше грижа, че премълчаването на всичко това едва не докара на Макуилън обвинение в убийство.
Някъде в къщата се чу шум и Дебора застана нащрек.