— Защо сега? Защо не утре сутринта?
— Защото ако се появи в сутрешното издание, ще бъде трудно да се промени. А аз се пазя точно от това. Висш пилотаж, Чу. Това не е заключението, което ще се хареса на градския съветник. Което пък на свой ред няма да се хареса на шефа.
— А истина ли е?
— Да, истина е. А истината излиза на бял свят. Кажи на Гончето, че ако направи всичко добре, ще има допълнителна информация, която ще представлява интерес за нея.
— Каква допълнителна информация?
— После ще ти кажа. А сега действай. Тя има краен срок.
— Винаги ли ще е така, Хари? Просто ми казваш какво да правя и кога да го правя. Аз нямам ли думата?
— Ще имаш думата, Чу. При следващия си партньор.
Бош прекъсна връзката. Докато караше към дома, се замисли за онова, които беше задействал. С вестника, с Ървинг и с Чу.
Предприемаше рисковани ходове и неизбежно се питаше дали не се дължат на това, че го бяха подвели в разследването. Себе си ли наказваше, или онези, които го изпързаляха?
Точно когато започна да изкачва „Удроу Уилсън“, телефонът отново избръмча. Очакваше да е Чу с потвърждение, че се е обадил на журналистката и че материалът ще излезе в сутрешното издание на „Таймс“. Само че не беше Чу.
— Ана, работя.
— О, помислих, че можем да поговорим.
— Е, в момента съм сам и имам няколко минути, но, както казах, работя.
— На някакво местопрестъпление ли?
— Не, по-скоро на разпит. Какво има?
— Ами, две неща. Има ли новини по случая с Клейтън Пел? Пита ме всеки път, когато ме види. Иска ми се да мога да му кажа нещо.
— Всъщност няма. Остана на заден план покрай другата работа. Но сега приключвам и веднага се заемам отново със случая на Пел. Кажи му го. Ще намерим Чилтън Харди. Гарантирам го.
— Добре, Хари, радвам се да го чуя.
— А какво е другото нещо, за което искаш да говорим?
Знаеше какво е, но нещата зависеха от нея. Тя трябваше да попита.
— За нас… Хари, знам, че оплесках нещата с проблемите около сина ми. Съжалявам и се надявам, че не съм развалила напълно всичко. Много те харесвам и ми се иска да се видим отново.
Бош спря пред къщата. Дъщеря му беше оставила лампата на верандата запалена. Не слезе от колата.
— Ана… истината е, че не мога да се обърна от работа. Имам два случая и се опитвам да работя и по двата. Какво ще кажеш да изчакаме уикенда и началото на следващата седмица? Ще ти се обадя. Или ти ми се обади, ако искаш.
— Добре, Хари. Ще говорим другата седмица.
— Да, Ана. Лека нощ и приятен уикенд.
Отвори колата и едва не се изтъркаля навън. Беше ужасно уморен. Товарът на знанието беше тежък. И единственото, което искаше сега, беше да потъне в черен сън, в който никой да не може да го открие.
31
В петък сутринта Бош стигна късно на работното си място, защото дъщеря му закъсня с подготовката за училище. Когато влезе и тръгна към кабинката си, останалите от отдел „Неприключени следствия“ вече бяха по местата си. Личеше си, че го гледат скришом, и това му подсказа, че историята е излязла в сутрешното издание на „Таймс“. Докато влизаше в кабинката си, хвърли небрежен поглед към кабинета на лейтенанта и забеляза, че вратата е затворена и щорите са спуснати, както винаги. Дювал или също беше закъсняла, или се криеше.
На бюрото го чакаше брой на вестника — любезен жест от страна на партньора му.
— Видя ли го вече? — попита Чу от мястото си.
— Не, не купувам „Таймс“.
Бош седна и остави куфарчето си до стола. Не беше нужно да разлиства вестника, за да намери материала. Беше поместен в долния ляв ъгъл на първа страница. Заглавието говореше достатъчно.
ЛАПУ: Смъртта на сина на съветника е самоубийство.
Забеляза, че като автори са посочени Емили Гомес-Гонзмарт и друг журналист, Тад Хемингс, за когото не беше чувал. Канеше се да прочете съобщението, но стационарният телефон иззвъня. Беше Тим Марсия, камшикът на звеното.
— Хари, с Чу трябва незабавно да се явите в кабинета на шефа. Лейтенантът вече е горе и ви очакват.
— Надявах се да пийна едно кафе, но май ще се наложи да почака.
— Да, налага се. Успех горе. Чух, че съветникът също е в сградата.
— Благодаря за предупреждението.
Бош стана и се обърна към Чу, който говореше по телефона. Посочи тавана, за да му покаже, че трябва да се качат горе. Чу приключи разговора, стана и грабна спортното си сако от облегалката на стола.