— В кабинета на шефа ли?
— Да. Чакат ни.
— Как ще го изиграем?
— Отваряме си устите колкото се може по-малко. Остави на мен да отговарям на въпросите. Ако не си съгласен с нещо, не го показвай по никакъв начин. Просто се съгласявай.
— Както кажеш, Хари — каза саркастично Чу.
— Да. Както кажа.
Нямаше нужда от повече дискусии. Качиха се мълчаливо с асансьора и когато слязоха на десетия етаж, веднага бяха въведени в заседателната зала, където чакаше началникът на полицията. На Бош не му се бе случвало да получи толкова бърза аудиенция при високопоставена клечка в управлението, какво остава за самия началник.
Помещението сякаш беше част от скъпа юридическа кантора — дълга полирана маса и стъклена стена с изглед към административния център на града. Шефът на полицията заемаше челното място, а Киз Райдър седеше от дясната му страна. Трите следващи места бяха заети от съветник Ървин Ървинг и двама членове на екипа му.
Срещу тях, с гръб към стъклената стена, седеше лейтенант Дювал, която направи знак на Бош и Чу да се настанят до нея. Осем души на среща във връзка със самоубийство, отбеляза си Бош. И нито един в цялата сграда, който да дава и пет пари за това, че Лили Прайс е мъртва от двайсет години и че Чилтън Харди е на свобода от също толкова време.
Шефът заговори пръв.
— Добре, всички сме тук. Сигурен съм, че сте видели материала в „Таймс“ или сте го прочели в интернет. Мисля, че всички сме малко изненадани, че случаят изведнъж придоби публичност и…
— Повече от изненадани — прекъсна го Ървинг. — Искам да знам защо шибаният „Таймс“ разполага с тази информация, преди да я получа аз. Преди да я получи семейството на сина ми.
Забиваше пръст в масата, за да подчертае яростта си. За щастие Бош седеше във въртящ се стол. Това му позволяваше спокойно да се завърти и да огледа лицата около масата. Не каза нищо, изчакваше властта в стаята да му даде думата. Въпросната власт не беше Ървин Ървинг, независимо колко силно мушкаше масата с дебелия си пръст.
— Детектив Бош — най-сетне се обади шефът. — Кажете ни какво знаете за всичко това.
Бош кимна и се завъртя право към Ървинг.
— Първо, не зная нищо за материала във вестника. Новината не е от мен, но тя не ме изненадва. Имаше изтичане на информация още от първия ден на разследването. Без значение дали идва от КНП, от Градския съвет или от „Грабежи и убийства“, историята е налице и е вярна. И искам да коригирам едно нещо, казано току-що от съветника. Семейството на жертвата беше информирано за нашите заключения. Всъщност съпругата на жертвата осигури информацията, която беше най-важна за нас, за да обявим смъртта за самоубийство.
— Дебора? — изненада се Ървинг. — Нищо не ви е казвала.
— Първия ден не ни каза нищо. Това е вярно. Едва при един по-късен разговор беше по-откровена за подробностите около брака й и живота и работата на съпруга й.
Ървинг се облегна назад, провлачвайки свития си юмрук по масата.
— Този полицай вчера ми съобщи, че се води разследване за убийство, че по тялото на сина ми има следи от нападение, оставени преди падането, и че извършителят най-вероятно е бивш или настоящ полицейски служител. А днес сутринта вземам вестника и чета нещо напълно различно. Че било самоубийство. Знаете ли какво е това? Отмъщение. Нещата се потулват и официално ще подам искане в съвета за независима проверка на така нареченото разследване и ще искам окръжния прокурор — който и да е той след изборите другия месец — също да провери случая и работата по него.
— Ърв — каза шефът. — Ти самият поиска детектив Бош да се заеме със случая. Каза, че искаш нещата сами да се подредят, а сега не ти харесва как са се подредили. Значи искаш разследване на разследването?
Началникът беше достатъчно дълго в полицията, за да се обръща към съветника с малкото му име. Никой друг в стаята не би се осмелил на подобно нещо.
— Избрах го, защото си мислех, че е достатъчно разумен и почтен, за да не бъде отклонен от истината, но явно…
— Хари Бош е по-разумен и почтен от всеки, когото съм срещал. В това число и от присъстващите тук.
Думите бяха на Чу и всички го зяпнаха, потресени от избухването му. Дори Бош беше сварен неподготвен.
— Да не превръщаме това в лични нападки — каза шефът. — Първо трябва да…