— Ако има разследване на разследването — осмели се да го прекъсне Бош, — то най-вероятно ще доведе до повдигането на обвинение срещу вас, съветник.
Всички останаха зашеметени. Ървинг обаче се окопити бързо.
— Как смеете! — изръмжа той и го изгледа яростно. — Как смеете да казвате подобно нещо за мен пред други хора! Това ще ви струва значката! Служа на този град близо петдесет години и никой никога не ме е обвинявал в непристойни постъпки! След по-малко от месец ще бъда, преизбран за четвърти път и няма да спрете нито мен, нито волята на хората, които искат да ги представлявам.
Последва мълчание, по време на което един от помощниците на Ървинг отвори папка с бележник вътре. Записа си нещо и Хари почти си представи думите: Да вземем значката на Бош.
— Детектив Бош — обади се Райдър. — Защо не обясните думите си?
Каза го шокирано и може би дори вбесено, сякаш смяташе да защитава репутацията на Ървинг. Бош обаче разбираше, че му осигурява нужното въведение, за да каже онова, което иска.
— Джордж Ървинг се е наричал лобист, но всъщност е бил по-скоро агент и пласьор на баща си. Продавал е влияние. Използвал е собствените си връзки като бивше ченге и помощник на градския прокурор, но най-важната връзка е бил баща му, съветникът. Искате нещо? Той може да го представи на баща си. Искате договор за доставка на бетон или франчайз за такси?
Обръщате се към Джордж, защото той може да ви го уреди.
Бош гледаше внимателно Ървинг, когато спомена таксиметровия франчайз. Видя как единият му клепач потрепна и прие това за издайнически знак. Всичко казано беше известно на стареца.
— Нечувано! — изрева Ървинг. — Искам това незабавно да спре! Този човек използва старата си неприязън, за да очерни всичко, за което съм работил през целия си живот.
Бош зачака. Знаеше, че е настъпил моментът, в който шефът на полицията щеше да вземе страна.
— Мисля, че трябва да чуем какво има да каже детектив Бош — каза шефът.
Изгледа твърдо Ървинг и Бош разбра, че началникът на полицията предприема важен и рискован ход. Изправяше се срещу могъща фигура в градската управа. Залагаше на Бош и той знаеше, че трябва да благодари на Киз Райдър за това.
— Продължете, детектив — каза началникът.
Бош се наведе напред, за да може да гледа право към него.
— Преди два месеца Джордж Ървинг се разделил с най-близкия си приятел. Ченге, което познавал от полицейската академия. Приятелството приключило, когато ченгето разбрало, че Джордж и баща му са го използвали, за да осигурят доходоносен таксиметров франчайз на един от клиентите на Джордж. Полицаят бил помолен от самия съветник да започне удари по сегашния държател на франчайза с арести за шофиране в нетрезво състояние. Досие с подобни актове и арести неминуемо би попречило на компанията да запази франчайза си.
Ървинг се наведе над масата и насочи пръст към него.
— Тук страшно грешите — заяви той. — Знам за кого говорите и това беше молба, направена в отговор на оплакване до кабинета ми. Молба, предадена по време на сбирка, нищо повече. И по-точно, на партито по случай завършването на внука ми.
Бош кимна.
— Да. Парти, състояло се две седмици след като синът ви е подписал договор за сто хиляди долара с „Риджънт Такси“, които по-късно обявяват намерението си да кандидатстват за франчайза, държан от компанията, от която сте се оплакали. Изказвам предположение, но ми се струва, че при първоначалното изслушване съдебните заседатели едва ли ще повярват, че става въпрос за случайно съвпадение. Сигурен съм, че от кабинета ви ще посочат името на гражданката, която се е оплакала, така че историята й да бъде проверена.
Бош многозначително погледна помощника с бележника.
— Можете да си запишете и това.
Отново насочи вниманието си към челното място на масата.
— Въпросният полицай разбрал, че е бил използван, и се изправил пред Джордж Ървинг. С това приятелството им приключило. В течение на четири седмици Джордж изгубил трима от най-важните хора в живота си. Приятелят му го изобличил като използвач и почти престъпник, единственото му дете напуснало дома, за да учи в колеж и да започне свой живот, а накрая съпругата му заявила, че си заминава след двайсетгодишен брак. Синът им бил пораснал и вече нищо не я задържало при съпруга й.
Ървинг изглеждаше като зашлевен. Явно нямаше представа за рухването на брака им.