— Цяла седмица Джордж се опитвал да разубеди Дебора, за да не изгуби последния близък човек, който му е останал — продължи Бош. — Без резултат. В неделя, дванайсет часа преди смъртта си, той купил на сина си самолетен билет за следващия ден. Планът бил да кажат на момчето за раздялата. Но вместо това същата вечер Джордж отседнал в „Шато Мармон“ без багаж. Когато му казали, че седемдесет и девета стая е свободна, той я взел, защото това била стаята, в която е прекарал първата си брачна нощ.
— Останал е около пет часа в стаята. Имаме информация, че е пил много — цяла бутилка уиски. Бил посетен от бивш полицай на име Марк Макуилън, който случайно научил за присъствието му в хотела. Макуилън бе изхвърлен от полицията по време на политически лов на вещици, проведен преди двайсет и пет години от заместник-началника Ървинг. Сега той е съдружник в таксиметровата компания, която Джордж Ървинг се опитвал да унищожи. Изправил се пред Ървинг в стаята и го нападнал. Но не го е изхвърлил през балкона. Когато Джордж скочил, Макуилън се е намирал в денонощен ресторант на три преки от хотела. Потвърдихме алибито му и не мога да стигна до друго заключение относно случая. Джордж Ървинг е скочил сам.
Бош приключи и се облегна в стола си. Отначало никой от присъстващите не реагира. На Ървинг му трябваше известно време, за да обмисли чутото и да вземе решение.
— Макуилън трябва да бъде арестуван. Несъмнено става въпрос за внимателно планирано престъпление. Прав бях, че става въпрос за отмъщение. Макуилън смята, че съм съсипал кариерата му, и е отнел живота на сина ми.
— Макуилън е стоял в онзи ресторант от два до шест сутринта, пред обектива на камера — каза Бош. — Алибито му е желязно. Посетил е сина ви най-малко два часа преди настъпването на смъртта. Не е бил в хотела, когато Джордж е скочил.
— Да не забравяме и самолетния билет — добави Чу. — Чад Ървинг вече е знаел, че в понеделник ще лети. И то не защото баща му е загинал, както твърдеше семейството му в понеделник. Получил е билета по-рано и няма начин Макуилън да е замесен в това.
Бош погледна партньора си. Чу за втори път нарушаваше заповедта му да не се обажда. Но и двата пъти ефектът беше отличен.
— Съветник Ървинг, мисля, че засега чухме достатъчно — каза началникът на полицията. — Детективи Бош и Чу, до два следобед искам подробно резюме на разследването. Ще го прегледам и след това ще дам пресконференция. Смятам да бъде кратка и няма да се разпростирам върху подробности от разследването. Съветник, можете да участвате, ако желаете, но знам, че въпросът е много личен и сигурно ще предпочетете случаят да бъде приключен и забравен. Очаквам да чуя от кабинета ви дали ще дойдете.
Шефът кимна веднъж и изчака половин секунда за отговор. Такъв не последва и той стана. Срещата беше приключила, също като случая. Ървинг знаеше, че може да се намеси и да поиска проверка и повторно разследване, но това щеше да означава политическа смърт за него.
Бош го беше определил като прагматик, който ще остави нещата така. Въпросът беше дали и началникът щеше да направи същото. Бош беше изложил елементите на политическа корупция. Обвинението щеше да е трудно, особено щом един от ключовите играчи не беше сред живите. А и не знаеха дали ще успеят да изкопчат нещо от онези от „Риджънт Такси“. Дали началникът на полицията щеше да продължи разследването, или щеше да запази коза си за друга игра, за която Бош не знаеше нищо?
Така или иначе Хари беше сигурен, че току-що е дал на шефа си средство да превърне един мощен противник на полицията в градската управа в неин поддръжник. Ако картите се изиграеха правилно, това можеше да означава дори връщането на парите за извънреден труд. Междувременно Бош беше доволен, че си е свършил работата. Стар неприятел отново изпитваше вражда към него, но това беше без значение. Не би могъл да живее в свят без врагове. Това си вървеше с работата.
Всички станаха и щеше да се стигне до неловката ситуация Ървинг и Бош да чакат асансьора заедно. Райдър спаси Хари, като го покани с Чу в кабинета си.
Докато Ървинг напускаше с антуража си, Бош и Чу вървяха след Райдър.
— Искате ли нещо? — попита тя. — Макар че този въпрос трябваше да ви бъде зададен в началото на срещата.
— За мен нищо — отвърна Бош.
— И за мен — каза Чу.
Райдър изгледа преценяващо Чу. Нямаше представа за предателството му.
— Добра работа, господа — рече тя. — Детектив Чу, възхищавам се на готовността ви да се застъпите за партньора си и за случая. Наистина добра работа.