Навремето той бе взел думите й като признание за вина и това негово убеждение бе затвърдило вярата му в обвиненията на Нортууд. Сега нейният отговор придобиваше съвършено различно значение.
Рафи зарови лице в ръцете си и изстена:
— По дяволите, ох, по дяволите!
Неравното му дишане изпълни килията и единствено присъствието на другия мъж го възпираше да не рухне окончателно.
Дори когато Рафи бе изпитвал най-пронизваща болка от въображаемото й предателство, се бе успокоявал, вярвайки, че той е ощетената страна. Сега това успокоение се бе изпарило и той виждаше действията си така, както навярно ги бе видяла тогава Марго.
В каквото и да се бе превърнала, всичко бе станало заради това, че той я беше предал, заради неговата ревност и липса на доверие. Слабата надежда, която бе таил, че ще може да си възвърне любовта й, рухваше сред останките от неговата гордост.
Как би могла тя да му вярва, когато така жестоко я бе оскърбил? Благодарение на собствените си действия Рафи бе загубил онова, което за него бе най-важното, и нямаше думи, достатъчно силни, за да изразят горчивината на изпитваната от него вина.
Когато гневът на Робин стихна, той почувства неясна симпатия към другия мъж. Горкият, сигурно ужасно много боли, когато измъкнат изпод краката ти почвата на високия морал, щом разбереш, че сам си причинил собствените си страдания и тези на Маги. Мъж като Кандовър, който очевидно беше изтъкан от честност, беше станал лесна плячка на безчестната хитрост на Нортууд.
Въпреки обвиненията на Кандовър Робин прекрасно познаваше много добре света на английските благородници с техните дяволски игри и клубове и благороднически кодекси. Би било съвсем естествено човек да повярва на своя равен, а Нортууд се бе представил като честен и почтен.
От друга страна, една млада жена почти винаги е тайнствено, почти вълшебно създание за младия мъж. Необходима беше зрялост, за да научи човек, че разликите между мъжете и жените са повече от приликите.
Като се вземат предвид страстта и властността на първата любов, беше лесно да се разбере защо Кандовър е избухнал и е оставил чувствата да затъмнят разума. Кой не е бил глупав на млади години? Робин си спомни, че беше такъв, макар че неговите глупости се бяха проявили по различен начин от тези на Кандовър.
Робин познаваше Маги достатъчно добре, за да бъде сигурен, че характерът й също е допринесъл за проблема. Ако се беше сетила да избухне в сълзи и да отрече обвинението, пробивът в доверието щеше да бъде ликвидиран само за половин час, и двамата можеха да имат щастлив брак през тези дванадесет години. Тогава Робин никога нямаше да срещне Маги, и това щеше да бъде в негова вреда, но в нейна полза.
Робин напипа чашата на Рафи и я бутна почти насила в ръката му.
— Малко е късно да се самоунищожаваш, ако натам води чувството ти за вина — каза той сухо.
Все още треперещ, Рафи се поизправи, за да отпие, и си пожела в чашата да имаше нещо по-силно. През годините се беше перчил с цивилизованото си поведение, мислейки, че е трябвало да приеме изневярата на Марго и в замяна да получи нейния чар и компанията й. Дори бе съжалявал, че тя повече от него е вникнала в морала на времето и приписваше бурната й емоционална реакция на незрялост.
Наистина той беше по-близо до истината с младежкия си идеализъм, отколкото с модния цинизъм, който бе развил с годините. Марго Аштън беше толкова истинска и толкова любяща, колкото си я бе представял. Тъкмо Рафаел Уитбърн, наследникът на дуковете Кандовър, уважаваната от всички аристократична издънка, се беше показал недостоен за тази любов.
Андерсън каза хапливо:
— Нищо чудно, че Маги не искаше да има нищо общо с тебе, когато ти дойде в Париж. Ако ми беше разказала за миналата ви връзка, никога нямаше да допусна да припари и на седем левги от тебе.
Той потърси с една ръка тежката кана с виното. Рафи му помогна да си налее още една чаша. Каната беше значително олекнала; последното вино отиде в чашата на Андерсън. Сигурно всеки от тях беше изпил вино колкото в две-три бутилки. Рафи имаше нужда от още, макар че във Франция едва ли имаше достатъчно алкохол, който да облекчи състоянието му.
— Виждам, че още обичаш Маги — забеляза Андерсън така, сякаш говореха за нещо недотам важно.
— Сега тя ме вади от равновесие точно така, както и когато бях на двадесет и една. — Рафи потръпна и си пое дъх. — Винаги съм се гордял с уравновесеността си. — Той гаврътна на един дъх последното си вино. — Тя е прекалено добра за мене.