Андревил отново заговори с извърнато лице.
— Тъй като имали на разположение хубаво момиче и изба, пълна с вино, не бързали да тръгнат, заседнали там и се забавлявали. Ден и половина след това били постоянно пияни и я изнасилвали, когато им скимнело.
Тогава се появих аз, пътувах преоблечен като гренадирски капитан. Когато ме видяха хората от селото, излезе кметът и ме помоли да накарам войниците да се махнат, преди да са унищожили цялото село.
Щях да откажа. Бях сам, а и само се преструвах на офицер. Но когато кметът каза, че при тях имало едно английско момиче… — Пръстите на дясната ръка на Андревил се притиснаха в стената зад него. — Трябваше да видя дали не мога да помогна. Така че влязох в хана, похвалих войниците за патриотизма им и за умението да залавят шпиони, скарах им се, че прекаляват с усърдието си и им внуших да тръгнат пак към Париж, защото императорът има нужда от тях.
Рафи си представи тази тънка, елегантна фигура, изправена пред бандата пияни войници, и разбра защо Марго се е влюбила в него. Лорд Робърт тогава е бил още почти момче.
— Как ги убеди да освободят Марго, вместо да я вземат със себе си?
— Само с личното си обаяние — каза Андревил още по-сурово. — Казах, че аз самият ще заведа английската шпионка в Париж, за да я разпитат. Конят и багажът й бяха в конюшнята, качих я на седлото й и двамата се измъкнахме от оня ад. Не след дълго разбрах какво момиче съм спасил. Беше полумъртва от това, което й бяха направили, с разкъсани дрехи, покрити с кръвта на баща й. Всяка друга жена щеше да полудее или да изпадне в безсъзнание. Но Маги… — Измъченото му лице се разведри. — Когато спрях конете на една миля по-надолу, за да й се представя и да я уверя, че е в безопасност, тя насочи пистолет срещу мене. Беше скрит в дисагите на коня й. Никога няма да забравя тази гледка, ръцете й трепереха, лицето й беше така издрано, че и собствената й майка не би я познала, беше преживяла такава гавра, каквато не бих пожелал и на самия Наполеон. Но не се беше пречупила.
След дълго мълчание той добави по-меко:
— Тя е най-силният човек, когото някога съм познавал.
Рафи осъзна, че се разхожда в своя край на килията, със стиснати юмруци и невиждащ поглед. Никога в живота си не бе изпитвал по-силно желание да остане сам, за да асимилира ужаса на това, което се бе случило на Марго.
Да види как убиват баща й пред очите й; да започне сексуалния си живот като жертва на банда грубияни… Как беше успяла да опази разума си? Но тя не само беше оцеляла, а се бе превърнала в изключителна жена. Мисълта за нейната сила и устойчивост го ободриха.
Над безпомощната болка, която усещаше заради нея, се издигаше смазващото съзнание за собствената му вина. Ако не беше оскърбил Марго така лошо, тя нямаше да попадне във Франция. Нищо чудно, че го беше обвинила, че е отговорен за смъртта на баща й. Това беше истина и нямаше никакъв начин да изкупи някога вината си за катастрофата, косвена причина.
Безумната енергия, бушуваща в него, бе непоносима. Рафи, образецът за цивилизован мъж, изгаряше от жажда да извърши физическо насилие — може би да убие нападателите на Марго с голи ръце.
Разчитайки безпогрешно изражението на Рафи, Андревил каза:
— Ако това ще те успокои, повечето от хората, които тогава се присъединиха към Великата армия, сигурно вече отдавна са мъртви. Можем да се надяваме, че всеки от тях е умрял бавно и мъчително.
— Да се надяваме — каза Рафи с подрезгавял глас. Представи си как един от тези безименни мъже бива жив одран от испанските партизани; как друг умира десет дни от гангрена с куршум в корема; как трети бавно замръзва до смърт в руските равнини.
Виденията не му помогнаха много.
Насили се да се отпусне мускул след мускул. Ако не го направеше, сигурно щеше да полудее.
Андревил се беше върнал в своя ъгъл, и отново лежеше в сламата. Емоциите, предизвикани от собствения му разказ, се бяха отпечатали на лицето му, под очите му се открояваха сини сенки. Тъй като и той обичаше Марго, сигурно му беше много мъчително да говори за това.
Когато успя да си възвърне поне отчасти самообладанието, Рафи каза:
— Предполагам, че след това нещата са потръгнали.
— Да, макар че това ми създаде доста големи затруднения. Не можех да изоставя Марго насред Франция, но имах много важна работа. Когато й обясних, тя каза, че няма причина да се връща в Англия, затова защо не я взема със себе си? Така и направих.