Наех апартамент в Париж. Понеже външно донякъде си приличаме, аз минавах за нейния брат, а тя за овдовялата ми сестра. Стана Маргьорит за пред света и Маги за мене, защото повече не искаше да бъде Марго Аштън. — Забравяйки ранената си ръка, Андревил понечи да махне с нея, но се намръщи от болка. — Още преди да стигнем Париж, я помолих да се омъжи за мене, за да има закрилата на моето име. А и ако с мене се случеше нещо, тя щеше да бъде добре осигурена.
Рафи преглътна, после запита с вдървен език:
— Значи всъщност вие сте мъж и жена?
— Не, тя отказа, обясни ми, че не може да се омъжи за мене просто заради някакво нещастно стечение на обстоятелствата. Но вместо това предложи да ми стане любовница, ако искам.
Значи така беше започнато всичко. Рафи каза:
— Учуден съм, че изобщо е могла да понесе да я докосне някой мъж.
— И аз се учудих, но тя каза, че иска да има по-щастливи спомени, които да изтрият лошите — обясни Андревил. — Имах известни резерви към подобно развитие на ситуацията — може би остатъци от доброто ми възпитание, — но се съгласих. Аз самият бях едва на двадесет години и фактически не исках да се женя, но само същински глупак би могъл да отхвърли такова предложение от жена като нея.
Макар че Андревил разкрасяваше разказа за онова, което беше направил, Рафи знаеше, че му е било необходимо безкрайно съчувствие и търпение, за да помогне на Марго да преодолее подобно разтърсващо преживяване и да стане онази пламенна жена, която беше сега. Рафи беше дълбоко благодарен, че тя е имала такъв мъж до себе си, който да й помогне. И изпита също толкова голямо огорчение от факта, че този мъж не беше бил самият той; когато бе имала най-много нужда от него, той не беше бил при нея.
Изпитвайки потребност да благодари на другия мъж за това, което беше направил, той каза:
— Тя е била щастлива, че си се появил в живота й.
— Двамата бяхме щастливи, че се намерихме — Андревил обърна здравата си ръка с дланта нагоре. — Оттогава непрекъснато работим заедно. Аз пътувах из Европа, когато беше необходимо, понякога ме нямаше с месеци. Пътувах с армии, пресичах Ламанша с контрабандисти, през повечето време вършех и много други лекомислени, неудобни неща, които приличат на големи приключения, когато човек е млад и безразсъден. — Той се усмихна кисело. — Като дете се бунтувах срещу улегналата английска порядъчност, но трябва да кажа, че когато наближих трийсетте, този бунт изгуби привлекателността си.
Както и да е, домът ми беше там, където живееше Маги. Обикновено пребиваваше в Париж. Тя водеше тих живот, не като сега, когато се прави на графиня и се движи сред обществото. Развиваше собствената си мрежа от информатори и проявяваше наистина забележителен талант за събиране на сведения. Останалото, мисля, го знаеш.
Рафи въздъхна.
— Само като си помисля в какво те подозирах.
— О! — вдигна вежди Андревил.
Рафи обясни как е поставил свои хора да наблюдават, как е открил, че Андревил посещава Марго, Русе и Льомерсие. Спомена също и за заключенията, които си беше извадил от количеството пари, които Марго получаваше от партньора си в шпионската дейност.
— Дори заключенията ти да са били погрешни, наистина имаш талант за тази работа — отбеляза Андревил. — Като се връщам назад, мисля, че щеше да е по-добре да знаеш за мене още от началото, но както казах, потайността се превръща в навик. Знаеш защо се срещах с Русе. Колкото до Льомерсие, опитвах се да разбера какво се готви да прави, защото бях сигурен, че е замесен в заговора.
— Ами парите? Това беше най-силното доказателство срещу тебе.
— Маги не знаеше колко плаща Уайтхол за информацията, затова приемаше всичко, което й давах, без да пита — обясни Андревил. — Никога не съм й казвал, че по-голямата част от парите идваха от мене, защото можеше да се наежи и да иска да бъде независима, ако знаеше, че аз издържам домакинството, независимо че това беше и мой дом. Но тъй като не искаше да се омъжи за мене, аз исках да я осигуря, за да има достатъчно средства да преживява, ако късметът ми изневери.
— Можеше да я направиш своя наследница дори, ако не се бяхте оженили.
— Да, така се канех да направя, имаше доста голяма вероятност просто да изчезна и никой да не знае къде и как съм умрял. В такъв случай унаследяването на имотите ми щеше да бъде ограничено с условия за неизвестен период. А и английският изпълнител на завещанието ми нямаше да може да се свърже с Маги, докато трае войната. — Той хвърли любопитен поглед към Рафи. — Ти сподели ли подозренията си спрямо мене с Маги?