Когато се опита да изпрати съобщение на дук Кандовър, новините, които донесе прислужникът му, бяха още по-обезпокоителни — дукът излязъл следобеда на предния ден и още не се бил върнал. Русе изруга под нос. Първо Робърт Андерсън, после графиня Янош, а сега Кандовър; развръзката явно бе доста близка.
Той се изправи нетърпеливо и реши да иде до кафене „Силв“, друго популярно бонапартистко свърталище. Още по-наложително ставаше да научи кой е наел Анри Льомерсие.
Маги седеше в разклатено кресло с облегалка за главата, опитвайки се да чете един скучен френски роман, а Рекс се бе прострял на пода в краката й. Лежеше по гръб, извит настрана като запетая, а пухестите му лапи стърчаха във въздуха. Тя му се усмихна с обич. Ако не измъркваше от време на време, щеше да се почуди дали е жив. Жалко, че и тя самата не можеше да се отпусне така пълно.
През изминалите двадесет и четири часа беше измислила всевъзможни планове за спасение и сега нямаше какво друго да прави, освен да чака. Въздъхна, остави романа на масичката до себе си и се наведе, за да почеше Рекс по врата.
Котката беше много по-голямо забавление от книгата, защото прислужникът, който бе изпълнил молбите й, явно мислеше, че жените обичат да четат абсолютни безсмислици. Освен че героите бяха прекалено нелепи, за да им повярва, в романа се вихреше шпионска история, която си беше чиста идиотщина. Авторът си е нямал и представа колко лишена от блясък е шпионската професия.
В този момент Маги би била безкрайно готова да приеме и най-скучната шпионска работа на света. Да бъдеш отвлечена, можеше и да е очарователно на книга, но в истинския живот това представляваше комбинация от ужас и скука. След като направи нищожните подготвителни работи, за които имаше възможност, тя нямаше какво друго да прави, освен да седи и да чака.
Дочу изстъргване на ключ в ключалката. Тъй като вече й бяха донесли обяда, това посещение можеше да бъде или от Варен, или, по-лошо, от неговия съдружник, на когото я беше обещал. Тя седна изправена на креслото и изтри овлажнелите си длани в полата си, а в това време Рекс се шмугна под леглото.
Когато на вратата се появи Оливър Нортууд, тя изпита почти облекчение. Този човек беше безподобен грубиян, тормозеше собствената си жена и предаваше родината си, но поне й беше съвсем ясен, у него нямаше нито интелекта, нито пресметливата жестокост на Варен. Тя имаше шансове срещу него.
Докато той заключваше вратата зад себе си, тя си заповяда да забрави страха от изнасилването; да забрави отворения прозорец, който обещаваше край на паниката и болката; да забрави всичко с изключение на ролята, която беше решила да играе. Ако не я изиграеше добре, кошмарите щяха да се превърнат в брутална действителност.
Нортууд се обърна към нея, а широкото му месесто лице блестеше от сласт. Беше очаквал да я види изплашена, фактически на това май се беше надявал и щеше да й се нахвърли още в мига, когато тя започнеше да се дърпа или да го умолява.
Имаше обаче голям шанс, ако към него се обърнеха със светска любезност, той да отговори със същото. Тя стана и му отправи най-милата си усмивка:
— Господин Нортууд, какво удоволствие! Така се надявах да сте вие, но този граф, този лош човек, не пожела да ми каже! Моля, седнете!
Тя махна към тапицирания с брокат стол, който беше сложила до масата.
— Ще пийнете ли малко вино?
Изненадан, Нортууд седна на посочения му стол.
Придавайки си вид на домакиня, която се намира в собствената си гостна, Маги сипа част от съдържанието на гарафата, която й бяха донесли към обяда, в чашата си и я подаде на своя посетител.
— Заповядайте. Съжалявам, че това е само обикновено вино, но нямам нищо по-добро да ви предложа.
Той пое чашата с озадачено изражение.
— Радвате се да ме видите?
— Но разбира се! Винаги съм ви харесвала, нали знаете?
— Дяволски забавен начин избрахте, за да ми го покажете, Марго Аштън — каза той войнствено. — Винаги сте ме третирали като парцал.
Тя седна на стола срещу него и полите й от зелен муселин се разстлаха така, че за миг разкриха глезена й. Тази сутрин беше прекарала доста време да вчесва косата си в небрежния стил, характерен за будоарите, а освен това беше внесла поправки и в деколтето си. Съдейки по изражението на Нортууд, външността й постигаше желания ефект.