С деликатна въздишка тя каза:
— О, скъпи, винаги съм се надявала, че ще ме разбереш. Ние сме сродни души, нали знаеш… винаги съм го усещала.
Явно наслаждавайки се на флиртуването й, Нортууд се облегна в креслото. Но въпреки това реши, че няма да се остави така лесно да бъде омотан.
— Ако сме такива ужасно сродни души, защо винаги си била толкова сурова с мене, и тогава, когато дебютираше, и сега, в последните седмици? Никога не си се отнасяла така с Кандовър.
— Разбира се, че не. — Тя накара гласа си да затрепти леко ядосано. — Този човек е луд от ревност и нямаше да бъде безопасно да флиртувам с някого, когато той е наблизо. Ти обаче си много по-умен от него. Той каза, че приличам на момичето, което някога е познавал, но макар че бяхме сгодени, не успя да ме познае! Този непоправим глупак наистина смята, че съм унгарска графиня.
Нортууд отпи голяма глътка вино и отбеляза:
— О, да, умен съм, макар че никога не съм допускал да узнаят това в посолството. Всички си мислят, че са много по-високо от мене. — Той се замисли за миг. — Та защо Кандовър е заслужил такова царско отношение, а не аз?
— Ами защото е богат — каза Маги, отваряйки широко очи с невинен поглед. — Наистина ли мислиш, че жените ще си губят времето за някой мъж поради друга причина?
— Глупости говориш — каза Нортууд ядосано. — Това копеле винаги е имало всяка жена, която си поиска, включително и моята.
— Е, той винаги е бил много, много богат, нали? — отбеляза мъдро Маги. — Да, не изглежда зле, но е ужасно скучен и в леглото, и извън него. — Тя се изкиска многозначително, после мълчаливо се помоли за прошка заради огромната лъжа, която се канеше да изрече. — Наистина, Оливър… нали не възразяващ да те наричам Оливър? Винаги съм си мислила за тебе така… ако Кандовър трябваше да разчита на физическите си дадености, за да задържи някоя любовница, никоя жена нямаше да пожелае да повтори преживяването.
Точно това искаше да чуе Нортууд. Навеждайки се лакомо напред, той запита:
— Е, какъв мъж е тогава?
— О, една жена не би трябвало да говори за такива неща. Нека просто да кажем, че там, където би очаквала да намери най-много, трябва да се задоволи с най-малко. — Тя се изкикоти и се настани на стола си с вълнообразно движение, което подсказваше готовност. — И не е никак изобретателен, липсва му каквото и да било въображение. Той дори не…
Тя изброи няколко екзотични вариации по интересуващата го тема и със задоволство видя как очите на Нортууд почти щяха да изскочат от орбитите си, под напрежението на страстното желание.
Навеждайки глава на една страна, тя каза замечтано:
— Въпреки че загубих това доста прилично богатство, по-скоро съм облекчена, задето не се омъжих за него. Впрочем, освен че е досаден и лудо ревнив, той е и невероятно стиснат. Но когато бях на осемнадесет години, така се гордеех, че съм хванала наследник на дукове, че не ме интересуваше какъв е.
— На мене трябва да благодариш за развалянето на годежа.
Маги усети студена тръпка да полазва по гърба й, но успя да измърка:
— Как стана това?
— Лесно беше. Права си, Кандовър не е много умен. Всеки можеше да види, че е хлътнал до уши по тебе, дори без да си го казва.
— Преследваше ме по петите като разгонен самец — потвърди тя.
Нортууд отпи още вино, а лицето му потъмня.
— Винаги съм го мразил. Ходехме заедно на училище, произходът ми е също толкова добър, колкото и неговият, и много по-добър от този на оня негов цигански приятел, но Кандовър винаги е стоял твърде високо на обществената стълбица, за да дружи с такива като мене. Просто защото имаше състояние и беше наследник на голяма благородническа титла, се държеше така, сякаш това го прави по-добър от мене. Но аз наблюдавам хората, нали знаеш. Знам къде са им слабостите.
Пресичайки потока на самохвалството, Маги го върна към първоначалната тема:
— Къде беше неговата слабост?
— Ами ти му беше слабостта. Мислеше, че си абсолютно чиста и съвършена. Реших да му покажа, че не си. — Нортууд я погледна предизвикателно. — Колкото и да му беше омаяла главата, знаех, че си прекалено добра, за да е истина. Очевидно беше, че си голяма въртиопашка.
Тя трябваше да преглътне, преди да може да каже с възхищение:
— Много си бил проницателен, Оливър. Какво направи, за да му докажеш?
— Бяхме се събрали няколко души една вечер, пиехме и се забавлявахме. Когато разбрах, че Кандовър е достатъчно близо, за да ме чуе, разказах как си си вдигнала краката пред мене отзад в градината на един бал. Правех се, че съм много пиян и не знам, че постъпвам недискретно, но знаех точно какво казвам. — Нортууд пусна лукава усмивка. — Кандовър постъпи така, сякаш го бяха ритнали в стомаха. Стана и веднага си тръгна, а после научих, че ти си заминала от Лондон.