— … а това ще бъде истинско удоволствие. Отмятайки глава назад за целувка, тя прошепна:
— О, Оливър…
В мига, в който устните му се притиснаха в нейните, тя вдигна порцелановия леген, който беше сложила на точно избрано място, и с всичка сила го стовари върху главата му.
Ударът прокънтя зловещо със звън от счупен порцелан, водата се изля върху двамата. В очите на Нортууд се мярна искрица неверие, след това той тупна настрана на пода, повличайки със себе си стола и Маги.
Ударът й изкара въздуха, но тя бързо се изправи на крака, еднакво уплашена да не го е убила и да не би да го е ударила прекалено слабо. За нейно облекчение, той беше изпаднал в безсъзнание, но си беше жив.
Тя се беше погрижила да откачи предварително въженцата от завесите и сега върза с тях китките и глезените му. Освен това го привърза и за краката на тежката маса. Откъсна парче от подплатата на завесете и затъкна устата му.
После претърси джобовете му. Освен ключа за нейната стая той носеше в палтото си връзка с друга ключове. Тъй като не знаеше кой от тях е за килера в посолството, тя ги взе всичките.
След като отключи вратата, тя надникна предпазливо в коридора. Беше пуст. Сведе поглед за миг към черната котка, която се притискаше към глезена й.
— Хайде, Рекси, скъпи. Отиваме да намерим Робин.
В кафене „Силв“ Русе седна на масата на един човек, с когото беше служил в Италия, Раул Фортран. В първия удобен момент той подхвана темата за Анри Льомерсие.
Фортран се изплю на пода.
— Тая свиня. Винаги си е бил свиня и преди да умре, го доказа.
Генералът се наведе напред с ускорено биещ пулс.
— Какво правеше той? И за кого?
Фортран сви рамене.
— Господ знае… нещо незаконно, няма никакво съмнение. Чух, че работел за граф Дьо Варен. Казват, че Варен очаквал да стане министър-председател след Талейран и че бил извън себе си от яд, когато кралят предпочел Ришельо. Може би Варен е искал Льомерсие да убие новия министър-председател.
Русе се замисли за миг. Имението на Варен беше едва на един час път от Париж, удобно за заговори и задържане на затворници. Русе може би грешеше, но войнишкият му инстинкт изискваше да разследва нещата, и то незабавно.
Той стана и се огледа из кафенето, взря се във всеки от дванадесетината мъже, много от тях бивши негови другари по оръжие. И ги призова с боен вик:
— Приятели!
Всички се обърнаха към него и в салона се възцари тишина.
Русе се качи на стола си, за да го видят всички.
— Приятели мои, имам лоши новини за роялистки заговор срещу дук Уелингтън, войник, който може да бъде сравняван единствено с Бонапарт. Казват, че Железният дук щял да бъде убит и вината да бъде хвърлена върху бонапартистите. Хора като вас, които са служили предано на родината си, ще бъдат подложени на преследвания, а самата Франция може да бъде хвърлена в кошмара на гражданската война.
Тишината беше пълна. Русе погледна познатите лица — Моро, който беше загубил ръката си при Ватерло, Шабрие, един от шепата оцелели от унищожителната московска кампания, Шамфор, с когото бе служил в Египет. И каза с омекнал глас:
— Можем да намерим отговорите, а вероятно и да спасим една красива жена, в Шантьой, имението на граф Дьо Варен. Ще дойдете ли с мене?
Мъжете започнаха да се изправят, да идват при него и да му подават ръце. Надвиквайки глъчката, Русе оповести:
— Всички, които имат коне и оръжия, да ме последват. Заедно ще тръгнем отново в името на Франция.
Елен Сорел бе тичала две пресечки без умора и без да намали темпото, но здравият разум я накара да поспре. Беше сигурна, че Варен е Льо Серпан, а липсата на очевиден мотив бе прикривала действията му. Но, за Бога, какво можеше да направи тя сега?
Докато стоеше така на ъгъла на „Фобур Сен Жермен“ с израз на отчаяна нерешителност, копитата на един препускащ кон спряха близо до нея. Тя погледна нагоре и видя Карл фон Ференбах, който слизаше от коня си, а лицето му изглеждаше несигурно.
— Госпожо Сорел, радвам се, че ви виждам. Мислех… — После той забеляза разстроеното й изражение и запита рязко: — Какво се е случило?
Елен знаеше, че полковникът живее наблизо и беше чиста случайност, че минаваше тук точно сега. Но когато погледна широките му силни рамене, не можа да не си помисли, че небето го изпраща. Полковникът беше влиятелен човек и тъй като знаеше, че е шпионка, можеше да повярва на историята й.
След като се замисли за момент, за да подреди думите си, тя му разказа на един дъх историята на заговора — изчезването на тримата британски агенти, как бе разбрала, че Варен навярно е душата на заговора и вярата й, че отговорите могат да се намерят в Шантьой.