— А вместо това той се оттегля на британски разноски на остров, за чийто климат се предполага, че е един от най-хубавите в света. Но ако беше останал на Елба, сега нямаше да бъда тук, в Париж. — Нортууд се изкикоти поверително. — Сигурно е вярно това, което разправят за парижанките, а, Кандовър?
Рафи му отправи един от най-студените си погледи.
— Току-що пристигам и не съм си съставил мнение по въпроса.
Без да се засегне от упрека, Нортууд погледна към страничната врата, тъкмо навреме, за да види Маги, която се връщаше на бала, със златистата си коса, грейнала над предизвикателната зелена рокля. От глава до пети като куртизанка от високо потекло. Нортууд я зяпна с отворена уста.
— Гледай, какво ще кажеш за онова русото парче! Сигурно е била горе с някой късметлия. Мислиш ли, че ще ми откаже, ако я помоля за рандеву?
След миг Рафи осъзна, че Нортууд говори за Маги. Никога не я бе смятал за руса, за него тази дума се свързваше с бледи анемични момиченца. Сияйната сметанено-златиста жизненост на Маги бе твърде ярка за подобно блудкаво описание. Когато разбра за кого говори Нортууд, Рафи почувства силно желание да използва юмруците си, за да изтрие самодоволната усмивка от лицето на събеседника си.
Затаи дъх, докато импулсът му се отмине и каза:
— Съмнявам се. Познавам тази дама и вкусът й е изключително изтънчен.
Скритата в думите обида изби по непроницаемата кожа на Нортууд.
— Разкажи ми за нея. — Той се намръщи, когато Маги се скри сред тълпа австрийски офицери. — Знаеш ли, изглежда ми позната, но не мога да си спомня… — Той щракна с пръсти. — Точно така! Напомня ми на една англичанка, която познавах. Маргарет, не, Марго, нещо такова.
Стомахът на Рафи се преобърна.
— Да не би да имаш предвид госпожица Маргарет Аштън?
— Да, точно нея. И ти я ухажваше, нали? Беше ли толкова добра, колкото изглеждаше?
Грубият смях не оставяше съмнение за естеството на отношенията, които Нортууд предполагаше, че Рафи е имал с Марго.
Рафи отново си пое дълбоко дъх. Нортууд винаги ли си е бил толкова вулгарен, или с годините е станал още по-лош? Той изрече ледено:
— Не знам. Почти не си спомням госпожица Аштън. Тя не почина ли около година след дебюта си? — Правеше се, че разглежда Маги. — Предполагам, че има някаква прилика помежду им, но жената, на която се възхищаваш, е унгарка, Магда, графиня Янош.
— Унгарка ли? Никога не съм имал унгарка. Ще ме представиш ли?
Осъзнавайки, че ако остане с Нортууд още десет секунди, ще му нанесе сериозни телесни повреди, Рафи каза:
— За съжаление имам неотложен ангажимент, но съм сигурен, че ще намериш други общи познати. Ако ме извиниш…
Тъкмо щеше да си тръгне, когато някой увисна на десния му лакът. С чувство на уморена неизбежност той сведе поглед към големите кафяви очи на Синтия Нортууд.
— Рафи! — възкликна тя. — Колко прекрасно е да те видя тук. Нали ще останеш малко в Париж?
Синтия беше привлекателна млада жена с тъмни къдрици, сърцевидно лице и израз на подвеждаща невинност. Беше хванала Рафи здраво и той не можеше да се изплъзне. Преди време бяха имали любовна връзка и се бяха разделили като приятели, затова не можеше да я отблъсне.
— Да, наел съм апартамент и възнамерявам да остана до края на есента, може би и по-дълго. — Той освободи внимателно ръката си. — Моля те, помисли за камериера ми. Той така пази палтата ми, че се чудя как ме оставя да ги обличам.
— Съжалявам — каза тя с извинителен тон. — Това е защото съм в Париж, нали знаеш. Хората тук са много по-излиятелни. Страхувам се, че е заразително.
— Това ли е извинението ти? — запита заядливо съпругът й.
Рафи почувства напрежение в погледите, които си размениха. Съзнавайки, че непременно трябва да си тръгне, преди двамата да направят сцена, нещо, което ненавиждаше, той се сбогува възможно най-лаконично и изчезна сред тълпата. Този път внимаваше никой да не срещне погледа му.
Навън, в топлия нощен въздух, той изпусна една дълбока въздишка на облекчение. Понеже беше още рано, реши да освободи екипажа си и да се прибере в хотела пеша. Интересно му беше да види какво е сторил Наполеон на града. И най-вече, трябваше му време да подреди разбърканите си мисли.
Първо Марго — все още му беше трудно да мисли за нея като за Маги, — чието присъствие само по себе си внасяше смут и напомняше за неща, които беше най-добре да остави в забрава. И като че ли това не му стигаше, а и двамата Нортууд. Дяволът навярно бе решил да превърне тази вечер във фарс.
Трудно му беше обаче да се забавлява с фарс, който го караше да се чувства, сякаш са го ритнали в стомаха. Докато вървеше, без да вижда, към Тюйлери, събитията се връщаха в главата му с такава яснота, сякаш бяха станали вчера, а не преди тринадесет години.