— Какво ти казва интуицията за полковник Фон Ференбах?
В краткото просветване на уличната лампа той зърна сериозното изражение, изписано на лицето на Маги.
— Очевидно е защо го смятаме за един от главните заподозрени. Какви са ти впечатленията?
— Със сигурност мрази французите достатъчно, за да бъде опасен, а военното му минало го прави опитен и застрашителен противник. Освен това — добави Рафи, опитвайки се да си изясни впечатленията — не се и опитва да прикрие чувствата си. Не трябва ли заговорникът да е по-предпазлив?
— Може би. Може би не — каза тя замислено. — Може да е толкова ядосан, че да не го интересува какво ще стане с него, щом постигне целта си.
— Мислиш ли, че той е нашият човек?
Мълчанието стана толкова протяжно, че Рафи се запита дали тя изобщо има намерение да му отговори. И каза с лека стоманена нотка в гласа:
— Маги, заради мисията ни ще те оставя да ме влачиш насам-натам като боа от пера, за да събираш по-удобно сведенията си, но не се отнасяй с мене като с бавноразвиващо се дете, когато сме сами. Независимо дали ти харесва, или не, двамата заедно вършим това и имаме големи изгледи да успеем, ако споделяме информацията и предположенията си.
— Това заплаха ли е, ваша светлост? — Тонът й беше леко подигравателен. — Ако реша да не разкривам мислите си, ще ме биеш ли, докато си променя решението?
— Разполагам с много по-добър начин да те убедя — отвърна той нарочно двусмислено.
— Ако Синтия Нортууд не е преувеличила похвалите си за твоите способности, предполагам, че имаш намерение да омаломощиш слабия ми женски мозък с целувки. — Сарказмът й беше унищожителен.
— Нищо подобно. Само трябва да засегна чувството ти за почтеност, вродената ахилесова пета на Британия.
След миг изненадано мълчание тя се разсмя на висок глас.
— Рафи, ти просто си погубваш дарбите. Трябвало е да станеш посредник като Касълрий. Със сигурност знаеш как да постигнеш превъзходство над опонента си.
— Ние не сме опоненти — изтъкна той. — Партньори сме.
— Трябва да призная, че ми е трудно да помня това.
Тя замълча, после каза:
— Въпреки че Фон Ференбах се разсърди, не мисля, че той е нашият човек. Не е потаен заговорник, това според него би било подло. Би могъл да иде при Талейран и да го застреля в сърцето, но се съмнявам, че ще се унизи дотолкова, та да заговорничи с други хора. Макар че полковникът прилича на ранено и опасно животно, той не е човекът, когото търсим.
— Разкажи ми за госпожа Сорел.
— Елен е вдовица и има две дъщери. Съпругът й е бил френски офицер, загинал при Ваграм. Тя е добре осигурена, приемат я в най-добрите парижки салони. Приятелки сме от години и й вярвам.
— Ще се помъчиш ли да отгатнеш защо Фон Ференбах реагира така яростно на присъствието й?
— Мисля, че причината е много проста и не е политическа.
Рафи прие това без коментар.
— Ако си права за Фон Ференбах, някой от французите със сигурност е негодник.
— Ако съм права. — В гласа на Маги се прокрадна горчива нотка. — Но и аз мога да греша.
В тъмното могат да се правят неща, които са немислими на светло. Рафи импулсивно се пресегна и хвана студената й напрегната ръка. Не знаеше, нито искаше да знае какви спомени са предизвикали този тон в гласа й. Всичко, което имаше значение сега, бе това, че тя носи товар, прекалено тежък дори за най-яките рамене, и че усеща тази тежест.
Пръстите й конвулсивно се обвиха около неговите, макар че тя не даде друг израз на признателността си. Ръката й се стопли, поотпусна се. За пръв път Рафи почувства, че бариерите между тях са паднали. Може би щяха да се разбират по-добре, ако не си говореха.
Когато стигнаха дома й, Маги освободи ръката си, за да придърпа кашмирения шал около раменете си. И докато Рафи й помагаше да излезе от каретата, тя изкриви уста:
— Значи се виждаш като боа от пера?
Той се усмихна.
— Или като някакъв подобен безполезен декоративен предмет, който слагаш само за да се покажеш.
Той се обърна и освободи кочияша си с едно махване. Маги го погледна остро, когато той я последва в къщата й. Преди обаче да отвори уста за коментар, той каза:
— Ако трябва да поддържаме илюзията, че имаме връзка, не мога да те оставя така на стълбите и да си замина. След уместен интервал от време ще се върна пеша до хотела си. Той не е далеч оттук.
Тя прие довода му с обидна липса на въодушевление.
— Предполагам, че е необходимо.
Влязоха в салона и тя наля бренди за него и за себе си. След това изрита сандалите си и се сви на единия диван.
— Трябваше ли да питам Синтия Нортууд колко дълго е необходимо да стоиш, за да оправдаеш репутацията си? Може би трябва да подредя едно легло в някоя от стаите за гости, защото никой не очаква да те види преди утре сутринта.