Той не пожела да влезе в капана й.
— Ще се измъкна през задната врата след час-два. В края на краищата репутацията и на двама ни ще пострада, ако си тръгна прекалено рано.
Разхождайки се из салона, той откри на малка масичка за игра старинен шах. Представляваше средновековен кралски двор. Гладките емайлирани фигурки бяха високи по около три инча, всяка бе скулптирана с индивидуални черти, изрисувани на ръка.
Рафи взе бялата царица, прекрасна златокоса жена, яхнала бяха кобила, и погледна към Маги. Приликата бе неоспорима. Царицата, най-силната фигура на дъската.
Оставяйки фигурата, той взе черния цар от другата страна на дъската. С тъмно и надменно лице, прилично на ястребово, царят размахваше меч от седлото на кон, изправен на задните си крака. Рафи огледа за миг фигурата, мислейки дали не намира прилика със себе си. Царете бяха крайният обект в шаха, но самите те имаха относително малка власт.
Имаше нещо общо с играта, която играеха той и Маги, бялата царица да напада, а черният цар да изчаква. Но двамата бяха от една и съща страна, нали така?
Той вдигна светлокосия бял цар. Лицето беше студено и загадъчно, не му трябваше силно въображение, за да види в него Робърт Андерсън. Ако това беше предзнаменование, то със сигурност го обезпокои.
Рафи остави белия цар.
— Искаш ли да изиграем един шах? На приема ми обеща по-добро развлечение тук у вас.
Маги се изправи грациозно и се присъедини към него при масичката за игра.
— Стига да искаш. Ще видиш, че съм станала по-добър играч. Да хвърляме ли ези-тура, да видим кой ще играе с белите?
По традиция белите фигури правеха първия ход, което беше предимство, но Рафи отново взе бялата царица, възхити се на гордата й брадичка и я подаде на Маги.
— Само ти можеш да играеш с нея.
Седнаха и започнаха. На млади години Маги играеше с яростно съвършенство, което понякога й носеше победа, но по-често я довеждаше до поражение срещу по-обмислената игра на Рафи. Сега силите им се бяха почти изравнили. Той установи с интерес, че тя все още играе горделиво, но с много по-остър усет за стратегията.
Мина цял час, а единственото, които двамата си размениха, бяха случайни комплименти за добре изигран ход. Когато часовникът удари единадесет, Маги вдигна поглед изненадана.
— Рискувайки да се представя като лоша домакиня, ще трябва да те помоля да си ходиш. Можем да довършим играта друг път. Не ми се вярва някой да наблюдава къщата, но за всеки случай ще ти покажа задната врата, откъдето можеш да се измъкнеш незабелязан.
Рафи я последва през салоните, възхищавайки се на къщата. Макар да не бе много голяма, бе проектирана така, че да изглежда просторна и всеки детайл бе съвършен. Изглеждаше съвсем като дом на благородна дама, внушавайки идеята, че издръжката му не идва от възнаграждения на шпионка. Той си помисли кисело колко ли любовници дават своята дан за тази институция.
Когато Маги се обърна с лице към него пред задната врата, Рафи с учудване видя колко дребна изглеждаше в ниските си пантофи. Темето й едва достигаше до брадичката му. Изглеждаше млада, нежна и страшно желана, а въздухът около тях бе сякаш зареден с възможности.
Някога Марго Аштън бе гледала нагоре към него със същия израз в очите. За миг миналото и настоящето се сблъскаха и светът на Рафи се олюля. Той я пожела с цялата страстна сила на някогашните си двадесет и една години; искаше да зарови лицето си в кичурите златиста коса, да открие една по една тайните на смеха, неуловимия дух и сочното тяло на Марго.
В този мъчителен миг на дезориентация единственото му спасение бе в това, че сегашната Маги нищо не подозираше. Когато осъзна, че иска да я прегърне, по тялото му пробягна слаб трепет. Но опитът му подсказа, че ще е по-добре да играе изчаквателно. Тя го желаеше; нека даде време на желанието й да нарасне. Ако действа прекалено бързо, тя ще започне да се държи враждебно.
Той учтиво й пожела лека нощ, надявайки се, че това, което пробягна в очите й, е следа от разочарование. После слезе по стълбите, прекоси задния двор и сви вляво по една тясна и пуста уличка.
Беше твърде неспокоен, за да се оттегли примирено в апартамента си. Помисли дали да не иде до Пале Роял да потърси компания за игра на карти или жена, но перспективата не му хареса. Реши да повърви и се отправи към площад „Вандом“.
Маги не напускаше мисълта му. Дори когато бе осемнадесетгодишна, невинността й бе съществувала само в неговия ум, така че никак нямаше да се учуди, ако разбереше, че се е присъединила към кохортата от жени, които прибираха скъпи подаръци в замяна на своята благосклонност. Това се случваше често, когато жените бяха надарени повече с красота, отколкото с богатства. Не мислеше, че ще е честно да я нарече куртизанка; просто бе намерила практичен начин да съчетае работата и забавленията.