Тя поне имаше цели, които надхвърляха собственото й удоволствие. Предполагаше се, че си избира любовниците и по богатството, и по информацията, която можеха да й осигуряват. Легнеше ли с жена като Маги, всеки мъж можеше да каже каквото и да е и да не го е грижа, нито пък да си спомни за това по-късно.
Той навлезе в осмоъгълния площад „Вандом“, който в този час беше почти пуст. В средата се издигаше невъзможно високата колона, която Наполеон бе накарал да издигнат в памет на битката при Аустерлиц. Бронзовата спирала, която се виеше чак до върха на колоната, бе излята от стопените хиляда и двеста оръдия, пленени от Наполеон в тази битка. Нищо чудно, че прусаците искаха да махнат тази колона.
Той сви уста. Трудно му беше да се занимава с политика, когато мисълта му бе пленена от съблазънта. Като нищо можеше да се озове лице в лице с факта, че иска Маги за любовница. Макар че наистина бе имал жени, които биха могли да се сметнат за доста по-красиви, никога не бе познавал жена, която повече да го привлича.
Въпреки уверенията й тя също не беше безразлична към него, а тази вечер враждебността й изглеждаше понамаляла. Време беше да оставят настрана миналото и да се радват един на друг такива, каквито бяха сега, без обвинения или усложнения.
Вместо да се състезава с нея, би трябвало да й направи недвусмислено предложение. Може би е така непреклонна и го държи на разстояние, защото не иска да се откаже от нещо, което по принцип за нея е източник на доходи.
Е, той беше разумен мъж и призна, че Маги трябва да се издържа. Макар че никога преди не беше плащал на любовница, в нейния случай беше склонен да направи изключение. Фактически бе готов да бъде изключително щедър. Ако тя се съгласеше на трайна връзка, дори би могъл да уреди финансовия въпрос така, че тя да е осигурена и за в бъдеще.
Той се обърна решително и закрачи обратно към булевард „Капюсин“. Макар че бе късно, се върна на алеята зад къщата й, надявайки се да получи някакъв знак, че тя е още будна, може би също толкова неспокойна, колкото него.
Докато оглеждаше прозорците й, той видя една фигура, която предпазливо се приближаваше от другия край на алеята. Рафи отстъпи назад в сянката, за да остане незабелязан.
Вместо да отмине, другият мъж спря и внимателно се огледа наоколо. Рафи се прилепи до стената, доволен, че е облякъл черни дрехи.
Явно, уверил се, че никой не го е видял, непознатият се изкачи по задното стълбище на Маги и почука на вратата. Тя веднага се отвори. Показа се Маги, осветена от лампата, която държеше в ръка. Беше се преоблякла в широка тъмна роба, а блестящата й коса се спускаше свободно по раменете, също както на бялата царица.
Посетителят се наведе да я целуне и Рафи не можа да види нищо повече.
Предпазливият новодошъл беше Робърт Андерсън, самият бял цар. Нищо чудно, че тя говореше с него така оживено на приема; бяха си определили среща.
Студена ярост обхвана Рафи, без да разбира защо. Знаеше, че Маги има любовници, тогава защо така се вбеси, когато видя един от тях да влиза? Това наистина не беше ревност; не бе ревнувал жена от… откакто беше на двадесет и една години и Марго го бе предала с Нортууд.
Той изруга на висок глас, отхвърляйки мисълта. Гневът му не бе породен от ревност, а от загриженост за мисията му. Беше казано на Маги да не се свързва с нисшите членове на британската делегация, но тя пренебрегваше нарежданията на Люсиен.
Това беше опасна, сложна работа и с всеки час ставаше още по-опасна. Рафи кръстосва улиците до късно след полунощ, мислейки усилено върху новото положение.
Тъй като Маги беше експерт по шпионажа, той приемаше, че тя няма да допуска глупави грешки в преценките си. Беше безразсъдно, от негова страна. Макар все още да му беше трудно да повярва, че тя съзнателно би предала страната си, в бъдеще щеше да се отнася по-скептично към действията й.
Въпреки че връзката й с Андерсън сигурно не влияеше върху настоящата й работа, по-сигурно бе да допусне обратното. Беше напълно възможно и жените също като мъжете грешно да преценяват партньорите си в леглото. Ако Андерсън беше предател, той можеше да използва Маги точно така, както тя бе използвала безброй други мъже.
Когато Рафи стигна до хотела си, вече бе решил как да действа. Достатъчно добре познаваше упоритата независимост на Маги, за да бъде сигурен, че ако я помоли да не се вижда с Андерсън, тя ще му се изсмее в лицето. Рафи трябваше да стане неин любовник, за да има повече влияние над нея. Тогава щеше да й каже да се освободи от Андерсън… И от всички други проклети мъже, с които си играеше.