Беше искал да легне с нея по чисто физически причини. Сега желанието му се подсилваше и от необходимостта да осигури нейната лоялност. В името на тяхната мисия той се готвеше да използва всяко налично оръжие, за да спечели в битката с Маги.
Колко удобно, че в този случай дългът върви заедно с удоволствието.
Той не се съмняваше, че в края на краищата ще успее; винаги бе успяват да спечели жените, които желаеше. Но трябваше да действа много внимателно. Тъй като времето беше извънредно важен фактор, не биваше да рискува да й се противопоставя. Вместо да прави еднозначно финансово предложение, първо щеше да смекчи съпротивата й със скъпи подаръци.
Реши също така, че би трябвало да си осигури някои собствени източници на информация. Един богат лорд има много служители; само след две минути Рафи се спря на двама умни, дискретни и достойни за доверие французи, които работеха за него.
Преди да си легне, той написа писмо до агента си, молейки двамата мъже да дойдат незабавно във Франция.
Робин изглеждаше уморен и загрижен, което беше необичайно, затова след целувката за добре дошъл Маги настоя да се присъедини към нея в среднощната й вечеря. Седнаха край кухненската маса и започнаха да опустошават пастетите, нарязания пай с месо и различните други деликатеси, които готвачът на Маги бе оставил.
Когато свършиха, той бутна настрана остатъците.
— Няма нищо по-хубаво от храната, за да възстановиш оптимизма си. Ти научи ли нещо полезно тази вечер?
Маги описа срещата си с полковник фон Ференбах, завършвайки със заключението си, че той може би не е човекът, който стои зад конспирацията.
— Сега е твой ред, Робин. Какво те е разтревожило?
Той неспокойно прокара дясната си ръка през косата си. Беше по-светла от тази на Маги и на светлината на свещта изглеждаше сребриста.
— Един информатор ми каза, че някой дискретно е търсил смел човек, който да иска да повали „Победителя на Победителя на света“.
Маги прехапа устни. Парижани бяха прикачили този прякор на дук Уелингтън след победата му при Ватерло. Беше в реда на нещата, тъй като Бонапарт бе свикнал да се смята за „Победителя на света“, а Уелингтън със сигурност бе разбил на парчета тази хипербола.
— Значи наистина са се насочили към Уелингтън — каза тя мрачно. — Трудно биха намерили по-добър начин да разбутат гнездото на стършелите. Има ли някаква информация кой е предприел тези проучвания?
— Знам само, че е французин, и това съвпада със заключението, до което си достигнала тази вечер. — Робин захапа последния резен пастет. — Какво става с Кандовър?
Маги сви рамене и започна да чертае някакви линии на масата сред капките разлято вино.
— Беше прав, той е идеалното прикритие за моите разследвания. Освен това е и схватлив. И той стигна до моето заключение за Ференбах. Но се тревожа…
Гласът й изтъня.
— За какво?
— Макар че дотук прояви склонност да ми сътрудничи, тази вечер ми направи забележка, че го влача насам-натам като боа от пера, за да прикривам работата си.
Робин се изсмя, но тя продължи съвсем сериозно:
— За момента му е забавно да играе тази игра. Не се съмнявам в патриотизма му, но ме е страх какво може да направи, когато престане да му е забавно.
Очите на Робин се присвиха.
— Какво искаш да кажеш?
— Само това, че той е свикнал да ръководи и да прави само това, което иска. Този човек не е глупак, но ако се отнася към всичко господарски и твърдоглаво точно когато не трябва, ще ни създаде сериозни проблеми.
Край сините очи на Робин се образуваха леки бръчици.
— Разчитам на тебе да го държиш в правия път.
Маги се отпусна на стола си, почувствала внезапно изтощение.
— Надценяваш способностите ми, скъпи.
— Съмнявам се. — Той бутна назад стола си и стана. — Ще си тръгвам. Кой е следващата ти мишена?
— Надявам се тия дни да попадна на граф Дьо Варен. Той живее извън Париж, но е чест гост на кралския двор и присъства на много светски събития. Би трябвало скоро да получа възможност да подновя познанството си с него.
Маги последва Робин до задната врата. Когато я целуна за лека нощ, тя го прегърна и положи глава на рамото му. Внезапно силно й се прииска да го помоли да прекара нощта с нея. Не само копнееше за топлината и целостта на любовта, но се надяваше той да успее да прогони мислите за Рафи от главата й.