Но не каза нищо, защото щеше да бъде непростимо, ако използва Робин по този начин. И нямаше да бъде нищо повече от временно средство срещу това, което я мъчеше. Тя каза тъжно:
— Кога ще свърши всичко това, Робин?
Нотката в гласа й го трогна. За миг Маги му се стори като момиченцето, каквото не бе успявала да бъде от много години насам. Той я прегърна и я притисна към себе си малко по-продължително, отколкото беше разумно.
— Скоро, скъпа. После всички ще си идем у дома, в Англия.
Тя погледна нагоре към него с разширени очи.
— И ти ли искаш да си идеш в Англия?
— Може би. — Той се усмихна закачливо. — Но ще легна и ще лежа, докато ми мине желанието.
И си тръгна. Маги заключи вратата след него, мислейки за това, че сега изобщо за пръв път Робин проявява желание да види родната си страна. Дори той с неизчерпаемата си енергия и веселата си природа сигурно беше уморен от безкрайните разочарования, а напрежението бе вечният му спътник.
В този случай тя имаше пълното оправдание да пролее няколко сълзи на изтощение, нали така? В края на краищата бе само жена.
7.
На другия следобед беше горещо и повечето от елегантните дами, дошли в Сен Жермен, се изтягаха под сенките на дърветата, оставяйки алеите във владение на Маги и Елен. Маги се радваше, че приятелката й бе поискала да се срещнат, защото имаха да обсъждат много неща.
В началото си разменяха обичайните шеги между приятелки, които известно време не са се виждали. Елен току-що бе отвела двете си малки дъщери при баба им близо до Нант, където бе прекарала няколко седмици, преди да се върне сама в Париж.
Макар че искаше дъщерите й да бъдат далеч от всякаква опасност, самата Елен се чувстваше задължена да допринесе с каквото може за каузата на мира. Докато не бъдеше подписан мирният договор, информацията играеше извънредно важна роля, а благодарение на положението си успяваше да бъде винаги осведомена за слуховете. Знаеше, че това, което научи, бива съобщено на британците, а любовта й към родината беше толкова силна, че бе избрала да върши онова, което мнозина биха нарекли предателство.
Двете се разхождаха нагоре-надолу из пътеките на парка в шумолящите си муселинени рокли, като прилични две капки на всички други жени, потърсили развлечение. Едва когато се отдалечиха достатъчно от всяко възможно подслушващо ухо, Маги запита:
— Научи ли нещо по-интересно? От бележката ти се подразбираше, че има нещо спешно.
— Да. — Елен сбърчи чело. — Чух, че някой прави заговор да убие лорд Касълрий.
Маги си пое дълбоко дъх.
— Една от камериерките ми има брат, който работи в игрална зала в Пале Роял. Той чул двама мъже да си говорят късно снощи, непредпазливи от многото изпито вино.
— Братът може ли да познае тези хора?
Елен поклати глава.
— Не, светлината е била слаба, а той само дочул част от разговора, докато обслужвал хората на съседната маса. Според него единият бил французин, а другият вероятно чужденец, може би германец или англичанин. Французинът запитал дали планът е задействан, а другият човек казал, че Касълрий ще бъде отстранен най-много след две седмици.
Маги замълча, опитвайки се да асимилира тази нова информация. Дали това беше същият заговор, по чиито следи е тръгнала, или друг, отделен? Чувстваше се така, сякаш се опитва да намери игла в купа сено. Когато навлязоха в нова алея между лехи с ярки цветя, тя разказа накратко малкото, което знаеше за заговора.
Докато слушаше, Елен помрачня.
— Това изглежда много опасно. Както са се събрали толкова много войски от всякакви нации, само една искра е достатъчна, за да подпали отново Франция.
— Знам — каза навъсено Маги. — Но други подобни заговори са се проваляли. Дай Боже и с този да стане така.
И като смени темата, запита:
— Какво знаеш за полковник фон Ференбах?
Мекото закръглено лице на Елен потъна в сянка под дантеления чадър. По гласа й не можеше да се разбере какво мисли. Макар че двете жени бяха приятелки, всяка си имаше своите тайни.
— Не е кой знае колко. Срещали сме се няколко пъти на светски събития. Той е като повечето прусаци: сърдит и решен да накара Франция да страда.
— Извинявай, ако ти изглеждам недискретна, Елен — каза нерешително Маги, — но има ли нещо помежду ви?
— Когато ме види, мисли за всичко, което ненавижда — каза приятелката й с безизразен глас. — Като се изключи това, няма нищо друго.
— Мислиш ли, че той може да е замесен в този заговор?
— Не, той е прям човек и няма нужда да заговорничи.
И Елен добави с хитра усмивка:
— Също като покойния ми съпруг Етиен, смело върви право напред, несмущаван от съмнения или от доводите на здравия разум. Имаш ли причина да подозираш полковника?