Рафи погледна към Маги и я видя спокойно да наблюдава партера. Беше съвършено хладнокръвна, само здраво стиснатите устни издаваха тревогата й. Докато съзерцаваше спокойния й профил и безупречната златиста коса, внезапно с ужас си представи Маги обкръжена и повалена на земята от онези грубияни. Картината беше толкова жива, че за миг скри от погледа му гледката в театъра. Тя се бореше отчаяно, но нападателите бяха твърде много и тя изчезна под злосторните ръце.
Разтърсващото видение пробуди у Рафи трескав импулс да изведе Маги оттук, преди насилието да овладее целия театър. Той я сграбчи за ръката и почти я вдигна от стола.
— Хайде — каза тихо на нисък глас. — Махаме се.
Повлече я към задната врата на ложата. Врявата заглушаваше гласа му и отначало тя се възпротиви. Рафи почти щеше да я вдигне на ръце и да я помъкне насила по коридора, когато тя се предаде.
Другите редовни посетители също започнаха да напускат ложите, но Рафи беше по-бърз. Той я прегърна през кръста и я дръпна към най-близкото стълбище.
По средата на пътя към партера пътят им бе препречен от двама грубияни, които тичаха нагоре. Мъжете се спряха и когато видяха Маги, очите им заискряха.
Без да чака да види дали мъжете ще ги нападнат, Рафи бухна здравата единия с юмрук в корема. Жертвата му издаде дрезгав квичащ звук и се стовари върху другаря си.
Докато двамата мъже се мъчеха да се задържат на крака и да не паднат по стълбите, Рафи хвана Маги за ръка и я поведе покрай тях. Без да протестира, тя прихвана полите си със свободната си ръка и бързо изтича край двамата, здраво стиснала пръстите му.
Стълбите ги отведоха в един безлюден коридор. Шумът от боя долиташе отдясно, затова те се обърнаха и продължиха наляво, докато достигнаха страничния изход.
Навън видяха, че и аристократи, и обикновени хора масово напускат театъра. Един мъж тичаше по булеварда, викайки стражата. За щастие каретата на Рафи чакаше наблизо. Той я набута вътре и след секунди двамата вече напускаха района на театъра.
Маги шумолеше с полите си, докато се настаняваше в ъгъла на каретата. Сърцето на Рафи още биеше ускорено. Заплахата за сигурността и бе възбудила най-първичната от покровителствените реакции у него и той още бе смаян от нейното държание. Импулсивно се премести на седалката до нея и я прегърна, защото чувстваше нужда да се увери, че тя е добре.
Тя потръпна, после извърна лице към него и потърси устните му. Езиците им се срещнаха и изведнъж двамата започнаха бясно да се целуват. Тя пъхна ръце под дрехата му и започна да гали гърба му, а ноктите й се забиха дълбоко в мускулите му.
Той долови, че срещата с опасността е отприщила нещо у нея, нещо тъмно и първично, което възбуди също такава лудост и у него. Те потънаха в дълбоката, тапицирана с кадифе, седалка. Екзотичният й парфюм изпълни ноздрите му и го завладя. Той зарови лице в топлата извивка на шията й, целувайки пулсиращата вена. Звукът на накъсаното им дишане изпълваше каретата.
Припомняйки си, че тя винаги е имала извънредно чувствителни уши, той продължи с целувките по-нагоре, по линията на челюстта, докато достигна със зъби долната част на ухото й. Тя си пое дъх и се вцепени, изви глава назад, а краката й леко се раздалечиха, така че коляното му се вмъкна между нейните. Те се впиха един в друг, телата им инстинктивно търсеха близостта, невъзможна в това тясно пространство.
Устните им отново се срещнаха, дъхът им отново стана горещ и търсещ. Гърдите й се притиснаха в неговите, меки и зовящи. Той прокара длан отстрани по тялото й, по фината й талия и стигна до разкошната пълнота на хълбоците.
Каретата се разтърси, попадай в някаква дупка, и той едва не падна. Повдигна се малко, притисна рамо в страничната дъска и подпря крака си в основата на отсрещната седалка. Тя се намести в новото положение, притискайки ханша си към него.
Бедрото й бе твърдо и оформено, а докато ръката му слизаше надолу, той откри, че полата й се е повдигнала над коляното. Чу шепота на коприната, докато пръстите му се плъзгаха но обутия в чорап прасец. Ако можеше да разсъждава, сигурно щеше да действа по-бавно, но той не разсъждаваше. Продължаваше с ласките по-нагоре, над панделката на жартиерата, към голата топла плът на вътрешната част на бедрото.
Тя си пое дълбоко дъх, после отдръпна главата си от неговата.
— Стига!
Когато срещна хладния й поглед, Рафи изведнъж застина. Под светлината на уличните лампи той видя, че на лицето й все още е изписано желание, но дивият порив бе отминал.