И с него бе станало така. Макар че страстта пареше във вените му — о, Господи, как пареше! — лудостта бе останала. Беше толкова изнервен, че не разбираше как последователно бе загубил контрола над себе си.
Той инстинктивно се отдръпна. Макар че тялото му го призоваваше да завърши онова, което бе започнал, дори не се опита да я убеди да продължат. Внимателно се надигна и седна на седалката срещу нея. Мускулите му трептяха от напрежението.
Маги се надигна, изправи гръб и дръпна полата над голите си крака.
— Какво стана сега?
— Допирът до опасността често предизвиква желание да отдаваме почести на живота — отбеляза Рафи, опитвайки се да говори безстрастно, сякаш преди миг и двамата не бяха готови да разкъсат взаимно дрехите си. Благодарен беше на тъмнината, която скриваше мъчително очевидната му възбуда.
— Опасността не беше кой знае колко голяма. — Доволна, че полата й е в ред, та започна да проверява косата си. — Подобни събития не са рядкост. Роялистите се опитват да разбунтуват останалата част от Франция сега, когато имат надмощие. Наричат това бял терор. Ако си бяхме останали в ложата и бяхме размахали бели кърпички, щяхме да бъдем в пълна безопасност.
— Въпреки че се възхищавам на самоувереността ти, по време на размирици никой никога не е в пълна безопасност — каза той сухо. Ужасната картина на нападнатата Маги отново проблесна пред вътрешния му поглед и той потръпна. Ако тя беше сама, бялата кърпичка щеше да бъде слаба защита пред мъже като онези на стълбите. — Понеже, както изглежда, си по-скоро смела, отколкото разумна, чувствам се отговорен за безопасността ти, най-малкото докато не открием нашия убиец.
Тя извади един фуркет и закрепи разхлабения кичур коса.
— Жалко, че пропуснахме края на хубавата пиеса. За щастие и преди съм гледача Тартюф, а понеже си тръгнахме рано, значи ще стигнем във вечерния салон на лейди Касълрий в удобно време.
Дощя му се да се изсмее на абсурдния начин, по който и двамата игнорираха неотдавнашния зрелищен изблик на страст.
— Какво, няма ли да има девически истерии?
— Щяха да бъдат много неуместни, понеже не съм девица — парира тя.
Пое дълбоко дъх, преди да продължи:
— Чух, че граф Дьо Варен често ходи във вечерния салон на лейди Касълрий. Макар че е малко вероятно един ултрароялист да стои зад нашия заговор, все пак ми се иска да се запозная с него. — И добави след моментен размисъл: — Предупредиха ме, че е много опасен мъж.
— Ще го имам предвид. Значи, може да ме извика на дуел? Напомняй ми да стоя с гръб, опрян в стената, ако го срещнем.
Неловкостта, която бе обхванала Рафи, когато бе загубил самообладание, започна да се изпарява и той започна да изпитва задоволство от напредъка, който бе постигнал. Маги ставаше все по-податлива; не се съмняваше, че тя скоро ще склони да го приеме. И съвсем скоро след това той щеше да се погрижи тя да се освободи от всичките си други любовници.
Доволен от заключенията си, той протегна дългите си крака, колкото бе възможно, в ограниченото пространство.
— Карай. Надявам се, че лейди Касълрий е приготвила добра вечеря. Ако човек иска да си раздразни апетита, няма по-добро средство от размириците.
8.
Докато каретата бързаше по булеварда към британското посолство, ръцете на Маги бяха така силно стиснати в скута й, че пръстите й сигурно бяха побелели вътре в ръкавиците. Тя се чудеше дали гласът й не издава колко се бе уплашила от безредиците в театъра.
Епизодът бе съживил най-лошите й кошмари в отвратителни подробности, страхът така я бе парализирал, че едва се движеше, когато Рафи я измъкна от театъра. Реалната опасност може би беше малка — тя носеше винаги двата вида кърпички, бяла и виолетова, в чантичката си, за всеки случай, — но паниката не беше подвластна на разума.
Макар че трябваше да превъзмогне себе си и да остане в театъра, вместо да се поддава на страховете си, присъствието на Рафи до нея беше истинско облекчение. По принцип Маги би се отбранявала със зъби и нокти, ако някой мъж поискаше да я принуди на нещо въпреки волята й, но не и тази вечер, не и пред лицето на кипящите безредици, предизвикани от подлудялото човечество.
Силната му ръка, обвита около нея, й носеше дълбоко успокоение, а когато го видя как сръчно се разправи с онези двама грубияни, това й достави истинско удоволствие. За дук Кандовър това не беше кой знае колко сложна работа. Дори не беше измачкал безупречно ушития си костюм и пред лицето на безредиците бе проявил не повече смущение, отколкото, ако някой магарешки впряг бе препречил пътя на каретата му.