Тя се възхити на хладнокръвието му. По принцип нейното можеше да се мери с неговото, но не и щом тълпата възкреси пред очите й страшната сцена, когато убийството на баща й и на Уилис бе променило целия й живот.
Тя се опита да не мисли за страстната им прегръдка, макар че тялото й пулсираше от разочарование. Привличането, което винаги бе изпитвала към Рафи, бе реагирало експлозивно на страха й и бе породило отчаяно желание. Макар че и той бе реагирал стремително, когато се отделиха един от друг, я бе гледал така, сякаш е някоя непозната. Господи, какво ли си бе помислил за нея?
Мисълта породи хладна усмивка. Неговото мнение за нея вече беше достатъчно ниско, така че разпуснатата й постъпка вероятно нямаше никакво значение. Добре, че бяха в тясната карета, иначе кой знае докъде щяха да стигнат.
До катастрофа, ето докъде.
Ръцете й почти бяха спрели да треперят, когато пристигнаха пред британското посолство на улица „Фобур Сент Оноре“. Докато Рафи й помагаше да излезе от каретата, тя се усмихна и каза с най-очарователния си унгарски акцент:
— Вечерите на лейди Касълрий винаги са великолепни, с най-духовитите разговори в цял Париж. Там човек може да се види с кого ли не.
Вътре ги посрещна самата лейди Касълрий. Емили Стюарт не се славеше с красота или духовитост, но беше приятна жена и двамата с блестящия си съпруг си бяха много предани един на друг.
— Добър вечер, Кандовър, очарована съм да ви видя. — Тя протегна ръка. — Вярвам, че Магда ви кара да се чувствате добре приет в Париж, нали?
Той се поклони над ръката на нейна светлост.
— Наистина е така. Графинята ми показа тази вечер едни размирици в театъра, така че се смятам добре информиран за събитията в Париж.
— Не е честно, ваша светлост — реагира възмутено Маги. — Вие избрахте театъра. Мисля, че нарочно сте аранжирали размириците като алтернатива на фарса.
— За съжаление човек няма нужда да търси много, за да попадне на безредици — отбеляза кисело лейди Касълрий. — Нощни сборища в Тюйлерийските градини, почти всеки ден дуели между френски и съюзнически офицери. И в четирите театъра, където имам ложи, имаше размирици, а това са най-спокойните театрални зали в Париж.
Тя погледна към вратата и видя да пристигат други гости.
— Сега трябва да се извиня, но се надявам да си поговоря с вас по-късно. Има ли тук човек, когото някой от вас да иска специално да види? Тази вечер е доста оживено.
— Тук ли е граф Дьо Варен, Емили? — запита Маги. Между веждите на лейди Касълрий се появи тънка бръчица, но тя само каза:
— Имаш късмет, дойде преди няколко минути. Ето го там, в най-далечния ъгъл, разговаря с руския офицер. — Тя кимна и ги остави, за да изпълни задълженията си на домакиня.
Великолепната зала за приеми беше препълнена с хора, чуваха се около дузина езици, макар че преобладаваше френският. Лорд Касълрий и британският посланик сър Чарлз Стюарт бяха в групата около принц Хинденбург, пруския външен министър, и Франц II, императора на Австрия.
Преговорите бяха навлезли в критична фаза и ключовите фигури ден и нощ се стремяха към постигане на споразумение. Подкрепян от Уелингтън, планът на лорд Касълрий за окупационна армия бавно започваше да намира почва сред съюзниците.
Очите на Маги се спряха за момент върху Касълрий. Беше висок, красив мъж, сдържан пред хора, но великодушен и непретенциозен насаме. Външният министър беше известен и с интелигентността си, и с безукорното си съвършенство, затова смъртта му би била огромна загуба.
Тя стисна зъби; ако бе способна да направи нещо, той нямаше да стане жертва на политическия терор. Тя погледна към придружителя си и видя, че дукът също гледа към британския министър, а лицето му издаваше, че и той мисли като нея. Усещайки, че тя го гледа, той я погледна и за миг очите им се срещнаха в съвършено съгласие.
Присъстваха доста британци. Рафи познаваше всички, затова им беше лесно да се придвижат незабелязано към своя обект, докато разменяха поздрави с останалите гости. Когато се приближиха, Маги започна да изучава графа. Наближаваше петдесетте, едър мъж със здраво телосложение, среден на ръст, много елегантен и авторитетен.
Тя си припомни всичко, което знаеше за него. Последна издънка на стара фамилия, въвлечен в роялистките опити за възвръщана контрола над Франция още от времето на Революцията. Обстоятелствата го бяха направили опасен и неискрен, пък и несъмнено знаеше как се организират заговори.
В последните десет години бе управлявал една руска провинции от името на царя. Поражението на Наполеон бе върнало графа у дома и сега той възстановяваше имението си извън Париж, възвръщайки му предишното великолепие. Понеже беше един от най-влиятелните ултрароялисти, мнозина мислеха, че скоро ще бъде издигнат на важен държавен пост.