Когато се приближиха още към графа, Маги с удоволствие видя, че неговият събеседник русин е княз Орков, с когото вече няколко пъти се бе срещала. Тя хвана здраво лакътя на Рафи, придърпа го към техния обект, увлечена сякаш в небрежен разговор, и изгука:
— Княз Орков, колко възхитително е, че отново ви виждам. Последния път, струва ми се, се видяхме у баронеса Крюденер?
Очите на принц Орков грейнаха в нескривано мъжко задоволство.
— Колко отдавна беше, графиньо — каза той и се поклони над протегнатата й ръка.
Започнаха официалните представяния, но блестящата светска усмивка на Маги замръзна, когато срещна очите на граф Дьо Варен. Повечето мъже се заглеждаха в нея с очевидно физическо одобрение. Понякога това й досаждаше, но съблазънта беше нормална, а страстта я сгряваше. Погледът на Варен беше чист лед, студена, безстрастна оценка на купувача, съзерцаващ възможна придобивка.
За момент тя излезе от равновесие. Можеше да се справя с различни видове страсти, все едно любов, гняв или омраза — харесваше Рафи повече тогава, когато проявяваше чувства, — но графът изглеждаше като човек, който стои настрана от подобна човешка слабост.
Макар да не беше сигурна как точно да подходи към него, тя го атакува с усмивка.
— Слушала съм за вас, господин графе. Сигурно е прекрасно да се завърнете в родината и именията си след толкова години изгнание.
Той замълча и черните му очи, станаха непрозрачни, после заговори с дълбок шептящ глас:
— Задоволство, да, навярно. Но удоволствие би било твърде силна дума.
Тя кимна съчувствено.
— Франция сигурно изглежда немалко променена, но сега вие и вашите сънародници роялисти имате шанса да възстановите всичко, което е било разрушено.
Той сви устни.
— Никога няма да успеем напълно в това, защото твърде много неща се промениха пред последните двадесет и шест години. Заблуденият идеализъм на радикалите съсипа Франция. Новозабогатели буржоа се правеха на аристократи, истинските благородници бяха избити или докарани до просяшка тояга. Дори самият крал е само сянка на именитите си предци. Кой може да погледне Луи XVIII и да види Краля слънце?
Мекият му глас беше странно заповеднически и Маги се запита дали си въобразява, че открива в него сянка на заплаха.
— Изглеждате доста голям песимист за човек от управляващата партия. Мислите ли, че нещата са толкова отчайващи?
— Трудни, графиньо, но не и отчайващи. Ние чакахме дълго време, за да си възвърнем наследството. Няма да го загубим отново. — Погледът му отново пробягна по нея, студен и пренебрежителен. — Ако ме извините, очакват ме на друго място.
Той кимна учтиво на останалите и напусна групата.
Рафи и княз Орков говореха за коне, предмет на универсален и неизчерпаем интерес за мъжката половина от човешкия род. Когато тя се обърна отново към тях, Рафи каза:
— Князът ни кани на бала, който дава след два дни. Имаме ли възможност да приемем?
Предполагайки, че някой от предвидените гости би могъл да бъде особено интересен, Маги отвърна сърдечно:
— Приемаме с удоволствие, Ваше Височество. За вашите балове се носят легенди.
Принцът взе ръката й и от начина, по който я погали, на Маги й стана ясно, че не бива да допуска да я завари някъде насаме.
— Вашето присъствие, графиньо, ще им придаде допълнителен блясък.
Маги изтръгна ръката си от неговата с известно затруднение и двамата с Рафи се отдалечиха. Побъбриха с още няколко гости, за да не изглежда, че интересът им е спаднал, след като са говорили с Варен, но след половин час вече бяха на път обратно към булевард „Капюсин“.
Когато останаха сами, Рафи запита:
— Как преценяваш графа?
— Радвам се, че изборът на мишена го изключва от кръга на нашите заговорници, защото изглеждаше безкрайно безмилостен, толкова опасен, за какъвто минава.
Припомняйки си тъмния му поглед, тя потисна едно потръпване.
— Кой ще бъде на бала на Орков?
— Генерал Русе, нашият заподозрян бонапартист. — Рафи й отправи ленива усмивка. — Сложи си онази зелена рокля, освен ако не искаш да си съсипеш репутацията, защото твърде скоро си я облякла повторно.
— Мисля, че реномето ми няма да пострада — парира го тя. — Аз съм само една бедна унгарска вдовица. Хората ще бъдат снизходителни.
Рафи влезе с нея в дома й, този път без да освобождава каретата си. За момент във въздуха се прокрадна някаква несигурност, сякаш той замисляше да я целуне.
Без да посмее да потърси точен отговор, Маги бързо се обърна и го поведе към масичката за шах, където продължиха започнатата игра. Тя се питаше дали някой в Париж би повярвал, че играе шах с Рафи, когато останат насаме. И на самата нея й беше трудно да го повярва.