Играта вървеше с дълги паузи и непреклонни размишления и завърши с пат. Тя си помисли, че символът е уместен, защото това беше историята на тяхната връзка.
Когато играта свърши, Рафи стана.
— Отивам в Пале Роял да видя дали мога да открия тайнствения заговорник. В кафене „Мазарен“ ли е бил чут разговорът?
Маги кимна и го последва до предната врата. Рафи се извисяваше над нея, силен, надежден и със съвършено самообладание. Щеше без съмнение да се почувства оскърбен, ако тя проявеше и най-малката липса на вяра в способностите му. Въпреки това изпита нелепото желание да му каже да се пази.
Странно, но Рафи сякаш знаеше какво мисли тя.
— Не се страхувай, няма да разбутам гнездото на осите.
Той вдигна дясната й ръка и я целуна, не с леко, формално докосване, а съвсем истински, с топли и чувствени устни, допрени до пръстите й.
И тръгна. Маги неволно сви ръката си в юмрук, сякаш за да запази тръпката на удоволствие, която целувката му бе вляла в ръката й. Тази малка ласка бе събудила желанието, което почти бе взело връх над нея там, по-рано в каретата.
Тя си напомни кисело, че той навярно дълбае резки по таблата на леглото, за да си води статистика за жените, с които е спал. За момента резките щяха да бъдат сведени до нула.
Придаде си спокойно изражение и се отправи нагоре към спалнята си. Когато ставаше дума за Рафи, чувството й за хумор не й даваше никакви перспективи или причини да бъде весела.
Пале Роял имаше дълго и пъстро минало. Кардинал Ришельо бе построил част от него и там бяха живели различни кралски величия. Малко преди Революцията дук Дьо Шартр бе построил огромна пристройка около градините, давайки под наем долните нива за магазини, а горните за жилища.
Сега Пале Роял беше сърцето на френското прахосничество, с всички видове пороци, достъпни за изпълнените с надежди контета, които се навъртаха тук. Външно това беше най-добре осветеното място в Париж и човек можеше да срещне безделници от всички нации да се шляят под арките и да подпират колоните.
Единствените жени тук бяха по-скоро от простолюдието и именно една такава жена се приближи до Рафи, когато той слезе от каретата си. Той се запита на каква ли магия се държи зле ушитата й рокля, та още не се е разпаднала. За щастие вечерта беше топла, иначе тя непременно щеше да хване пневмония.
Жената явно доста дълго бе упражнявала професията си и вече безпогрешно разпознаваше националността на мъжете и дълбочината на кесиите им.
— За развлечение ли е дошъл тук английският лорд? — запита тя с дрезгав глас и провинциален акцент.
Тежкият грим не можеше да скрие чертите на лицето й.
Рафи не позволи на отвращението да се изпише по лицето му. Това беше едно недодялано, непривлекателно същество и всеки мъж, решил да се възползва от прелестите й, рискуваше да хване сифилис, но не беше нито по-лоша, нито по-добра от петдесетината жени, които кръстосваха галериите и градините. Всъщност тя малко се различаваше от високопоставените дами от доброто общество, с изключение може би на цената си, която беше по-ниска и по-откровена. Той каза учтиво:
— Чувствам, че тази вечер имам късмет. Разбрах, че в кафене „Мазарен“ има вълнуващи игри.
— Кафето е нататък.
И като тръсна грациозно глава, проститутката добави:
— Може би по-късно ще пожелаете да имате компания, която да празнува с вас или да ви съчувства?
— Може би.
Проправяйки си път през тълпата от съюзнически офицери, Рафи скоро откри табелата на кафене „Мазарен“. На приземния етаж имаше златарски магазин, все още отворен в този късен час с надеждата, че някой ощастливен комарджия може да влезе и да купи някоя дрънкулка, за да я подари на възлюбената си.
Отстрани на магазина едно мрачно стълбище водеше нагоре към кафенето. Зад бара стоеше жена в ярки дрехи, а тъмните й очи веднага преценяваха всеки нов посетител. Явно харесала онова, което виждаше у Рафи, тя излезе лично да го посрещне.
— Добър вечер, милорд. За вечеря ли идвате, или за игра, а може би, за да се качите горе?
„Горе“ означаваше жени от по-висока класа, от онези, които не кръстосваха улицата. С малко повече късмет можеше да не се окажат болни от сифилис и да не пребъркват джобовете на клиентите си.
— Разбрах, че тук имало добри игри, мадам. Може би по-късно и ще вечерям.
Жената кимна и го поведе през салона за хранене към залага за комар. Изглеждаше като много други такива места, в които Рафи бе ходил. В единия ъгъл имаше маса за „червено и черно“, в друг рулетка. Пръснатите тук-там маси предлагаха игри на карти като фаро и вист.