Редовните посетители бяха от най-различен калибър — от невинни гълъбчета до печени играчи, които ги ограбваха, а задименият въздух бе изпълнен с отчаяната възбуда на сериозните играчи. Към неспирния ромон на разговорите се примесваха тракането на заровете по масата за комар и мекото пляскане на картите но зеленото сукно. Съвсем истинско свърталище на греха и в никакъв случай място, което Рафи би намерил за привлекателно.
Но той бе дошъл тук да търси информация, а не удоволствие, затова прекара следващите два часа в игра на различни маси. Вистът беше единствената игра, която му харесваше, тъй като беше по-скоро изпитание на уменията, а не шанс, затова отмина масата за вист, тъй като щеше да се увлече. Докато играеше на зарове, карти и рулетка, разменяше случайни забележки с другите играчи и по-скоро слушаше, отколкото говореше.
Не се изненада, че повечето посетители разискваха политиката. Но не чу нищо по-различно от онова, което се носеше из Париж. Специално това заведение се посещаваше и от французи, и от чужденци, но ако сред тях имаше екстремисти, явно си държаха устата дискретно затворена.
В един часа Рафи се приготвяше да си поръча файтон и да излезе да се поразведри на чист въздух, когато вниманието му бе привлечено от един слаб чернокос мъж на масата за „червено и черно“. Човекът отначало бе печелил, но след това шансът му се бе обърнал и банката му бе взела всичките пари. Когато посегна към вътрешния си джоб, за да извади последния залог, под светлината на свещите на бузата му проблесна един мъртвешки бледен белег. Той хвърли предизвикателно купчина банкноти върху червеното каро.
В тишината, която понякога настъпва в препълнена стая, всички като че ли наблюдаваха. Рафи беше твърде далеч, за да види какви карти се раздават, но когато след миг мъжът с белега извика, стана ясно, че е спечелил.
Това можеше да бъде незначително събитие, ако французинът до Рафи не се бе обадил:
— Май Льомерсие пак се опаричи. Тоя човек има късмета на самия дявол.
Името му се стори познато и след миг Рафи се сети откъде. В списъка с второстепенните заподозрени, който Маги му беше дала, фигурираше името Льомерсие, бонапартистки офицер, ако беше запомнил правилно. Рафи се загледа в мъжа с белязаното лице, когато онзи стана от масата за „червено и черно“. Човекът имаше стойката на военен; сега трябваше да се разбере дали това е капитан Анри Льомерсие.
Докато човекът пресичаше салона, Рафи се изпречи случайно на пътя му с думите:
— Може ли да ви почерпя едно питие, за да отпразнуваме победата ви над банката?
Обектът му се усмихна развеселен.
— Може. И вие ли загубихте срещу банката, а?
Сервитьорката им донесе бутилка долнокачествен портвайн в кафенето на заведението. Рафи разбра, че човекът действително е капитан Анри Льомерсие, а портвайнът не е първото му питие за вечерта.
Когато стигнаха дъното на бутилката, Рафи узна, че капитанът ненавижда всички германци, руси и англичани, с изключение на настоящия си събеседник, и че е дяволски добър играч. Не след дълго той започна да се хвали, че само благодарение на железните си нерви е печелил там, където по-неиздръжливи биха се отказали от играта.
Разговорът не даваше особени сведения, макар че за Рафи бе интересно да узнае, че Льомерсие е редовен посетител на кафене „Мазарен“. „Поне масите са по принцип честни, мой английски приятелю.“
Льомерсие имаше нервните жестове и блуждаещия поглед на пор. Рафи отгатна, че е страстен комарджия, човек, който би направил всичко за пари. Ако капитанът имаше политически убеждения, те лесно можеха да бъдат използвани за личното му обогатяване. Имаше големи изгледи да е бил онзи французин, когото информаторът на Маги е чул тук предната вечер. Ако бе така, тогава кой е бил чужденецът, с когото е разговарял капитанът?
След като слуша половин час хвалбите на мъжа, Рафи реши, че няма вероятност да научи нещо повече. Сбогува се с него след обичайните уверения във взаимно уважение и надежда, че отново ще се видят в кафене „Мазарен“. Ако се наложеше отново да търси Льомерсие, това трябваше да става в по-ранните вечерни часове, когато имаше изгледи човекът да е по-трезвен. Пиян не беше особено интересен.
Рафи плати портвайна на обсипаната със скъпоценности жена зад бара. Преди да слезе, огледа за последен път салона. Очите му се присвиха, когато зърна един рус мъж, който сядаше на празния стол срещу Льомерсие. Въпреки че салонът беше мрачен и задимен, а мъжът беше облечен несъмнено по френски маниер, Рафи съвсем лесно разпозна новодошлия, който говореше съвсем открито с Льомерсие.